Беше събота, а часът... трябваше да бъде към 10, но той никога не е толкова, колкото трябва да бъде, та може да е било и 4 следобед.
Валеше (банално, нали?) и плановете ми бяха да остана в леглото поне до обяд, но както винаги става с моите планове, те не се осъществиха.
Нека, обаче, сега да се върнем в момента, в който аз още не знаех това. Лежах си загледана в тавана и не мислех. Вратата се отвори с трясък и през нея влезе... не, влетя една огромна усмивка. Заслепена от белите зъби, в първия момент не ГО познах, но после, макар да не ГО бях виждала никога досега бързо разбрах кой е. ТО разбра, че съм разбрала (ха! хубаво стана, а?) и точно, когато си мислех, че няма по-широка усмивка, ТО започна да се хили още по-широко. Протегна ръка към мен и аз извадих своята изпод одеалото, за да му я подам. То я хвана, издърпа ме от леглото и каза да се облека.
Започнах да търся неврачната тениска и новите си дънки, но облякох скъсаните черни дънки и тениската на Metallica. Това ми се стори стра ...