Бог да го прости, брат ми, като беше в първи клас, такъв плакат написа за 24-ти май. И "слъце" нарисува. Само дето после някой трябваше да добави едно грозно "н".
       Та на това "слъце" се пека и аз сега.
      Може би трябваше да съм по-предпазлива вчера, когато ми се обади Ханджийев. Уж стар приятел, уж голяма дейност сме развивали по линия на неговата фондация в миналото, но откакто заедно с Кукличката-на-татко сме в конкуренция за "научна титла", беше се гузно покрил. Ама аз, патка с патка, нали винаги отговарям на телефона и  непредпазливо говоря, каквото ми е на душата, след като затворих чак, си зададох въпроса: "Аджеба, защо точно сега ме потърси той?". Единственото, което си спомням от разговора, беше: "Всичко трябва да е феър-плей, нали?!" и се съгласи с дългата ми тирада колко несправедлив е конкурсът и как Баба-ти-Хола подло подкрепя Третата кандидатка - току що завършила (в буквалния смисъл), а вече пробутвана за "доцентка".
     - Какво знаеш ти? Цяло лято следя Еди коя си (той официално не знае прякора на Баба-ти-Хола) как след 5 часа или в събота и в неделя остава в работата и диктува статии на Росито-Секретарката - в съавторство: тя, Росито-Секретарката и Третата кандидатка. После праща Росито да търчи насам-натам по редакции, в пълна конспирация. Ама светът е малък и нищо в него не можеш скри! Оттук и оттам получавах сигнали за тази патологична активност и отчаяно започнах да търся отговор на въпроса:"Защо?"
     - При това няма никакъв трудов стаж! - уж ми приглася  Ханджийев.
     - Ти не се безпокой, възнамерявам да бутна конкурса.
     Питам за Кукличката-на-татко - дали ще ме подкрепи.
    - О, тя е още наивна! - Старият му лисунгер иска да каже, че аз сама трябва да бъркам в лайната до лакти! (Пардон!)
   - Каквото сме писали заедно, сме го писали - това е той, а аз започвам да разсъждавам какво точно ми казва. Дали не умира от страх, че провалям Кукличката-на-татко? Какво ли точно си е приказвал с Баба-ти-Хола? Кукличката-на-татко на всички студенти разправя, че щяла да става доцентка, а връх на наглостта ми се стори онзи плакат около Нова година за "Конкурс за научно творчество за студенти" с осигурени награди от Баба-ти-Хола в тандем с Ханджийев и Кукличката-на-татко.

                                                                        ***
     Вчера два пъти тази жена (Баба-ти-Хола) влезе в стаята ми да пита защо искам да присъствам на събранието. Пуснах официална молба до Декана и й казах: "Шах!"
Голям майтап! Преместила съм си бюрото най-далече, с лице към вратата. Казаха ми, че това било по фън-шуй, ако искам да стана началник. Влизайки в стаята ми, Баба-ти-Хола наистина чувства неудобство, като че ли не аз, а тя ми е подчинена. О, чудо! Виждам я как се върти и я каня да седне. Тя обаче е някак на тръни. Май наистина не е очаквала.
     - Казаха ми, че въпреки писменото становище, по време на самия конкурс всеки рецензент можел да си смени мнението. Искам да видя с очите си! - казвах самата истина. Едва после ми хрумна идеята да представя и писмено възражение. Но засега си мълча. Нека да го обмисля.
     В един дълъг четири страници вариант още от лятото почнах да пиша черновата на жалбата и да я обсъждам обстойно с колеги. С колкото повече, толкова по-добре! Всички бяха съгласни, че "процедурата я бутам отвсякъде". Въпросът по-скоро беше - как. В първоначалния вариант най-подробно излагах стъпка по стъпка неспазвания на срокове и наблягах на факта, че не ми беше издаден нито един документ, който да пасва с описаните в закона. Този вариант беше hard; щеше всички по пътя да помете и да лъсне колективното безхаберие. Но двама колеги (професори) все пак ми казаха - Стоп! Имаш право, но насочи острието към Третата кандидатка! Помисли си какво целиш! Не ги настройвай, доколкото можеш, срещу себе си!  Нали искаш да спечелиш следващия конкурс! И нали точно заради Третата кандидатка Баба-ти-Хола нарушава драстично прословутата процедура!  Със сигурност Баба- ти-Холи й е подсказала да напише отхвърлените си статии за актив! Този номер най-вероятно широко е ползван доскоро, но сега има интернет, хора! И бръкваш, и проверяваш, и всички шменти капели излизат наяве, ведно с две уж "под редакция" "монографии"!  "Но остави им път за отстъпление на големите шефове! Нека Третата кандидатка да остане надупена" - мъдро ме посъветваха.
                                                                            ***
     Жал ми е за Ханджийев! Две години снася едни европейски проекти със много пари на Баба-ти-Хола. И по чужбина я влачи, и навсякъде я изтъква като втората след него специалистка по не знам какво си. (Впрочем и тя не знае). А нормално ли е, кажете - на трийсет и кусур годишна жена баща й през ден да се мъкне в катедрата и - директно при шефката! За Кукличката-на-татко говоря. Е, изработи те, драги, Баба-ти-Хола! Както каза и Росито-Секретарката: "Тя май тъче на два стана". Сега ще трябва още най-малко година да ръсиш пари! Иначе как? Кукличката-на-татко остава твоя заложничка в катедрата.
                                                                            ***
     Казаха ми да тръпна в очакване в заветния ден пред вратата на журито. Кратко умуваха. Ако бяха ме допуснали до събранието им, щях със сигурност да ги карам да мислят, а те точно това не обичат. Всичко е предварително нагласено. Та нали още като му предавахме папките с документи, единия от рецензентите се изпусна: "Аз вече съм решил". Още преди изобщо да ги е чел. Идеше ми да го ударя с папките по тиквата.
      Росито-Секретарката полуоткрехна вратата на залата и ми каза:
   - Заседанието ще бъде закрито. И допълнителни документи няма да се разглеждат.
     Така ли?! Нещо ми кипна отвътре. Грабнах напечатаното възражение и внесох едно при Декана и едно при Ректора. Сякаш камък ми падна от плещите. Върнах се после в катедрата. Междувременно Ханджийев ми беше звънял два-три пъти да пита има ли резултат.
     - Какъв резултат, бе, човек! Официално оспорвам процедурата!
Може да ме е търсил, докато разнасях възраженията. Беше казал, че ще идва в катедрата. Уж за някакъв "нов проекта", а всъщност да се увери, че Кукличката-на-татко е вече доцентка. Да, ама не!

Исках и при Росито-Секретарката да внеса възражението, но тя имала работа - бързала да напише протокола от заседанието, за да й се подпишат членовете на журито. Как иначе ще пропуснат да вземат пари за нагласените си рецензии.
   - Не знам какво искаш да внесеш като документ, но конкурсът така и така пропада. Гласовете са три на три на едно.

                                                                         ***
     Засега Баба ти Хола още не знае, че съм внесла възражение. Два дни подред не идва на работа. Представям си каква буря ще предизвикам.
     Наскоро прочетох и се замислих, че сигурно е вярно - двете вълшебни думички, които променят хода на събитията, не са "благодаря" и "моля", както ни учат в детството, а "достатъчно" и "достойнство".