През живота си, ние се срещаме с много хора. Толкова много, че в един момент дори не си спомняме за тях. Влизат, оставят по нещо или си вземат, и излизат. И всички казват, че са с нас не заради външния вид, а защото харесват душата ни. Но никой не се съобразява с нея. Не спират, дори да знаят, че ще я наранят. За тях е важно да се чувстват добре. И са весели, спокойни и правят всичко възможно да са с хора с чиста душа. Осъзнават, че няма по-хубаво от това, когато поискат нещо, то да им се дава. И внимание, и уважение, признание или доверие. Но понякога се стъписват. И спират. Точно в този момент, в който ние поискаме нещо от тях. А то е толкова малко и достижимо. Просто минута, две, които да отделят и да ни обърнат внимание. Не искаме много. Само част от времето им, за да споделим това, което ни вълнува. Тогава, хората се обръщат на другата страна. Изведнъж им изниква някаква непредвидена работа. На един му се налага спешно да отиде до офиса. Друг пък е толкова изморен, че едва си държ ...