наше село  

В наше село е много спокойно, имаме си всичко... Имаме си къщите, дворовете, поляните... Хората, като хора гледат си добитъка и никой нищо на никой не прави... Имаме си една кръчмичка на центъра на селото, там хората се събират и обсъждат нащо село, ама да кажа, няма кой да ги чуе, щото те ако ги слушаха, вече цяла България, че и повече щеше да е уредено... Ама мене все ми се смеят като им кажа това на другите от мойто стадо-о, всички ме мислят за ненормална... Аз ли?! Аз съм овцата Бечка, най-умната съм от всички в наше село, ама те завиждат ...

И така животът тука си тече спокойно и мирно (с изключение на свадата между бай Петко и комшията му бай Щерио, дет се караха 2 месеца за това, че котката на Петко изела наденицата на кйошка дет я оставил Щерио, ама това е друга история)... И така, животът тука си течеше мирно и спокойно, докато в нашто село баба Жела не почина и внукът й от града реши да продава къщата, щото тука никой не продава къща на некой, дето не е от село, ама тоя гражданя не го интересуват такива неща и продаде къщата не некви непознати, дет чак от столицата идват... Всички в село не ги искахме тея хора, ама ся вече ония граждани след като я продадоха, нямаше какво да направим много...

То напролет беше кат я взеха онез столичани и оттогава до късна есен тука едни майстори, едно нещо къртят, правят... събориха кенефа вънка, и плевника събориха, и кокошарника също, абе всичко събориха, само една къща им остана, да ги пита човек за какво им е таз къща, след като нищо няма около нея. Идва и някакъв, разправя, че бил градинар, ама то какъв градинар, засади  почти всичко с троскот, а и някакви дървета, дето даже не са плодни и изкопа една дупка у двора и каза, че с вода щял да я пълни, с вода... абе луда работа! Краят на лятото дойде и стопанинът каза, че стопанката щяла да идва по-късно, щото в столицата имало още работа за вършене, ей, много чудат човек, не да засади некой зарзават в двора, да си вземе некои животинче да си гледа, той пари че има цяло стадо крави да си вземе, ама не, купил си некво куче, ама то вечер в къщата спяло. Нашто куче, дет ни пази, вика че тоз новия Док ли, Дог нищо не можел да прави, даже от котки го било страх... Абе ненормални се оказаха новите съселяни, ама всичко си беше наред, докато не дойде стопанката и се оказа, че стопанката е мъж... Мале какъв ужас, как може такова нещо?! В нашето село такива... й-й-й как им викаха хомосаписти... Ама нали всички околни села ще ни се смеят... В кръчмата от сутрин до вечер само за това се говори, на поляната също ние, овцете, решихме да протестираме, козите и те, ама понеже не се разбираме с тях и организирахме различни протести... Единия ден ние като се прибираме решихме да блокираме пътя към къщата им за 1 час, а онез кози застанаха пред кметството и му опасаха брезата на кмета... кравите пък мълчалив протест щели да правят, а петлите щели да кукуригат с половин час по-късно... Въобще всеобщи протести настанаха, ама те другите кат нямат акъл и измислиха толкоз прости неща, никой не ги чу, сега ако ги питаш, те ще кажат че ние-е сме виновни...

Кмета в кръчмата казал, докато си пиел кафето една сутрин, че такива извращения в нашто село не можел да приеме и било крайно време да се направи нещо по въпроса... Бай Жоро вдигнал чашата си с вино и започнал дълга прочувствена реч за праведния живот и дълга на всеки добър християнин да защитава доброто име на селото... Всички почнали да умуват как да покажат на тез столичани, че тряа да  се махат от наашто село... Един дет, кат са прибирахме от поляната, чух баба Гена да приказва с овчаря, че на лафката и в кръчмата отказвали да ги обслужват вече, а пък бат Ванио се опитал да отрови песа им, щото няма други животни за тровене, ама то простия пес не ядял месо и той са извратил горкия кат стопаните си... Бай Жоро и бай Ставри се страхуват да не се заразят и затова гледат по-далече да стоят... Ама то и нашият коч се притеснява, бикът почнал много странно да го гледа и ся се доказва, че е голям мъж, ама аз лично нищо против нямам, та и другите от стадото също...

На поляната се срещнахме с стадото от съседното село, те много ни се смеят, ама сега притеснени бяха, че тез наште хомосаписти щели да вземат поляната и да правят голф игрище, щели да засадят некъв троскот, дето не трябвало да се яде, ама това вече много ни дойде... Прекалиха много, не че много  разбирам, ама смятам че трябва да се обединим и да направим нещо, та къде ще ядем кат не е на поляната?! Ама овце кой да чуе, те мене отдавна не ме слушат, аз им казвам, че трябва да измислим нещо заедно, а те не са свикнали да мислят, и реших аз да тръгна пък те след мен на протест... "Бе-бе-бе  вън хомосапистите" (или както им се вика в града, нали тряа сме възпитани, не моиш кажеш педал, ако дойдат да снимат от телевизията), ама само ни остригаха и ни прибраха по къщите, то на кмета онез му дали пари и той нали трябва да прави ремонт на къщата си, сега почна да си мълчи, само ги заобикаля, за да не се зарази... Корупция... Ама останалите селяни с будно състояние, продължиха мълчаливия протест...

Хомосапистите обаче излезнаха свестни хора, ама то и нашта поляна се оказа, че не ставала, май не, за друго се отказаха, не че им пука, че мълчат всички... така де, не искаха нашта поляна и си взеха парите обатно от кмета... Ама то така не става... кмета много им се ядоса, щото ремонта вече беше започнал, а сега нямаше пари с кво да си боядиса къщата, много лошо направиха тез столичани на горкия човечец  теи да му вземат парите! Пу! Ей, че той ги изгони, за малко да им подпали къщата, то щото нищо друго нямат, иначе плевника първо се пали, ама поради липса на такъв им подпали пейките на двора, дет беседка му викат, е теи де че се махнаха... тъкмо всички свикнаха с тях, само се притесняваха да не се заразят...

Теи де тва е нашто село, спокойно място, толерантни сме... Оня ден идваха от телевизията да разпитват какво станало, ама то хората нищо против нямаха, против тях, питат какви хора били, ама то никой не е говорил с тях, те много затворени бяха и в магазина, и в кръчмата не ходеха... А за мълчаливия протест ли?! Не-е-е си спомням такова нещо, ний сме мно-ого толерантни в наше село, ама ся къщата им са надяваме некой от нашето село да я купи, ама то такава къща без кенеф вънка даже, кой ли ще я купи...

                                                                                      Поздрави от Бечка...