Един приятел написа книга за родословното си дърво. И ”Как я намираш?”, ме запита.
Много е хубава!
Само че какво родословно дърво е това – то не е дори клонче, не е и пъпка, не е дори и върхът на пъпката. Ти си роден преди 50 години, баща ти преди 80, дядо ти преди 110, а прадядото ти, с когото започваш – едва преди 140 години.
А родословното ни дърво е от много, много старо. От времето когато, преди около един милиард години, Бог е създал първото живо същество – Едноклетко.
Чудно било това същество, то можело да диша, да се храни, да се размножава - и всичко това в една единствена клетка!
Откъде знам, че го е създал Бог ли?
От никъде. Просто за нещата, които не можем или докато не можем да си ги обясним, казваме че Бог ги е създал, че той ни ги праща. Както е било за дъжда, за гръмотевиците, за епидемиите и войните.
Създал го Господ, положил го на дланта си, духнал и Едноклетко отлетял и паднал в океана.
След което и сам Бог духнал нанякъде - към другия край на Вселената. И повече не ...