1.
Сутрешната мъгла се стелеше около панелните блокове . Слънцето немощно се опитваше да пробие надвисналата мараня от въглеродни изпарения.
Хората, които обитаваха кутийките си от бетон и стомана, палеха колите си и се пръскаха по пътните артерии на града, без да обърнат внимание как тази сивота се просмуква в установените порядки на живото им.
Бранимир натисна копчето на асансьора и зачака търпеливо бавното му изкачване до седмия етаж.
От съседния апартамент се чу звук от припряно трополене последван от цветуща ругатня, сетне ключът изщрака в ключалката и вратата се отвори.
На площадката застана млада , около двадесет и пет годишна жена. Русата й коса се спускаше около раменете ,а очите й си криеха зад големи , непрогледни слънчеви очила.
Никога не беше харесвал този аксесоар. Имаше чувството , че хората който носят подобни очила , го правят по скоро за да се прикрият зад тях ,отколкото от някаква необходимост.
Тя затвори черната металната врата . Ключовете се изплъзнаха от треперещи ...