- Такова нещо може да хрумне само на баща ми. По дяволите!...
Павлин беше бесен. Той крачеше напред-назад в малката импровизирана дървена колиба, която си беше направил, за да живее в нея, докато – поне така си мислеше – наследи голямата къща с всичките и прилежащи земи. Но ето, че баща му бе решил друго.
На дървения стол до незастланата маса в средата на стаята седеше нотариус и с ленена кърпа, с трепереща ръка едва смогваше да попие избилата по челото му студена пот, страхувайки се от гнева на стопанина.
- Не, такова нещо може да роди само един болен мозък и аз категорично отказвам да се подчиня. Нещо повече, още сега ще отида и ще захвърля тези листи в лицето му.
- Ако ми позволите... – намеси се плахо нотариусът. – Не забравяйте, че баща ви е много зле и, ако направите това, което току-що казахте, той може да умре всеки момент, а това никак не е във ваша полза. Ако не изпълните последното му желание, според завещанието, къщата и всичките земи ще минат в ръцете на местния свещеник и ...