Прибирам се вкъщи, в бащиният дом. Странно уж нищо не се бе променило, но се чувствам някак различно.
Отворих малката дъсчена порта.Тя изскърца с добре познатият ми звук.Но това беше всичко.Някак странно тихо и безжизнено бе в двора.Дългата пътека, която водеше до къщата едва се виждаше от бурени и диви цветя.Не се чуваше радостният кучешки лай, който ме посрещаше всеки път.Асмите пред малката схлупена къщурка бяха започнали да се свличат и провисват чак до земята...Всичко пустееше и умираше без любов.
На стълбите пред къщата вместо прегърбените фигури на двама старци, ме чакаха два побеснели звяра - тялото ми да разкъсат, душата ми да унищожат...Борба за имане и наследство.
Но аз няма да се боря.
Защо ми е парче земя, като това което истински обичах си отиде?!?Защо ми са пари и злато, като в тях има само зло и не могат щаслива да ме направят?!?
Вълшебната топлина и тихото, ненатрапливо спокойствие на бащиният дом бяха изчезнали завинаги.Само два скитащи демона се борят, но вече не сре ...