Насочвам мисълта си към Християнското милосърдие, което е проява на смирение и скромност. Кой всъщност е истински вярващ? Може би този, който подпомага нуждаещите се. Никога не си въобразява, че го превъзхождат, нито подценява милосърдието си, а още по-малко търси и очаква похвала, благодарност, или някоя друга отплата. Спомням си думите на Спасителя, когато говореше в "Проповед на планината, така: "Когато правиш милосърдие, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам." Те вече получават своята награда. А ти, когато правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не зане, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом: и твоят Отец, който вижда в скришно, ти воздаде на яве."
Милосърдието, по моему, е една велика щедрост, както казва апостол Павел: "То е плод на щедрост, а не на скъперничество, защото който сее скъдно, скъдно ще пожъне: а който сее щедро, щедро ще пожъне."
Милосърдието трябва да бъде чрез сърдечно участ ...