Милян все още се чудеше как така ще застане пред толкова много хора и ще им каже истината. Изобщо не се надяваше да му повярват, нали нямаше никакви свидетели на добрите му дела. Змеят Сабин ли щеше да дойде или принцесата, която събуди? Кой ли щеше да каже : “Да, вярно казва!“ - гълъбът или орлицата Дилма? Ами да не би директорът на музея да тръгна да обяснява как са му върнали експонатите? Изобщо нямаше шанс да убеди някого.
Дълбоко унесено в мислите си, момчето тръгна да се разходи извън селото. Вървя дълго и дори не виждаше откъде минава. Така неусетно стигна до тунела, където минаваше влакът за столицата.
Но какво е това? Никаква светлинка не се виждаше вътре, а таванът се беше срутил и затрупал релсите, осветлението беше загаснало и навсякъде стърчаха скъсани проводници. Ами сега? След малко повече от час трябваше да пристигне влакът от големия град , а сигурно никой не знаеше за срутването!
„Трябва да предупредя машиниста изобщо да не влиза в тунела! Може да има срутване и по-на ...