Младежът безспорно беше красавец. Точно от типа, който жени като съпругата му обожаваха, а мъжете на неговата възраст инстинктивно ненавиждаха. Самоувереността му се базираше на мускулестия релеф на фигурата му и по всяка вероятност - на липсата на мозъчен такъв. Иначе едва ли би дошъл при него с безумните си обяснения колко бил влюбен и колко силно било желанието му да я направи своя съпруга.
Професорът отдавна знаеше, че жена му поддържа извънбрачни връзки, но преди поне беше дискретна. За възрастта си бе изключително съхранена, а и полагаше неимоверни усилия, за да поддържа външността си. В резултат нямаше мъж, който да остане безразличен към чара ù. Тя просто си избираше поредния, докато му се насити, без това да нарушава спокойното охолство на брачния ù живот. Нито пък неговото. Това, че до всяка красива жена стои един адски отегчен мъж, с пълна сила важеше и в техния брак. За професора открай време истинският живот бе съсредоточен в трудовете му. Към жена си в един момент бе изпи ...