Амбър се събуди от (третата) сутрешна аларма, която сякаш нашепваше "Закъсняваш! Закъсняваш!" и скочи от леглото си бързайки да се отправи към поредният забързан ден в нейното иначе претоварено всекидневие. Тя беше заета жена, с добра кариера, със своя си начин на живот и въпреки хаоса в него, тя винаги казваше, че не би го заменила за нищо на света с нещо по-спокойно, защото "спокойствието не е за хора като мен" - констатираше тя.
Тръгвайки към офиса си, Амбър се сблъска с най-любимото нещо на бързащия рано сутрин човек - задръстванията по пътя. Тази сутрин, всеки светофар, който светеше червено беше неин. Амбър работеше дори и на път. Хубаво, че съществуваше "hands free", иначе доста глоби трябваше да отнася, тъй като тя не се отлепяше от телефона си и разговорите по него бяха постоянни.
"Амбър, нов клиент се интересува от новата серия продукти, които получихме за месеца", "Стивън е подготвил няколко презентации за следващата колекция, трябва да ги прегледаш, защото той все още се ко ...