Jul 25, 2007, 2:26 PM

Не казвай нищо... 

  Prose
1245 0 2
4 min reading
Тя беше момиче, той беше момче. Той бе на 16, а тя едва на 13. Тя го обичаше, той нея може би също.
Тази сутрин тя се събуди рано, видя изгрева от високо и се почувства някак особено. Почувства, че го обича още по-силно. И изгрева, и него - нейното момче...
Той все още спеше и може би сънуваше. Сънуваше я. И луната, и нея - негвото момиче... Сънува,че танцуват двамата - с любимата си - под звездите, той я беше обгърнал с цялата си нежност на света, а тя го гледаше с цялата любов, събрана в очите й. И беше толкова красива.
А те танцуваха ли, танцуваха...
Той се събуди и се почувства силен, по-силен от обикновено, почувства, че трябва да направи нещо добро и нещо хубаво. Беше 9 часа сутринта, облече се набързо и изтича до близкото цветарско магазинче, купи най-свежите и ароматни червени рози и изтича до дома на момичето му. Енергия кипеше от него и той я пръскаше навсякъде. Беше толкова волен и щастлив, а може би защото я обичаше...
Тя го видя през малкото балконче на апартамента, в койт ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??