Глава XIX
Сутринта беше дъждовна, ръмеше от полунощ. Мая се въртеше все още сънена в леглото. Когато отвори очи и погледна през огромния френски прозорец на стаята си, направи кисело изражение. "Голям късмет, Федя щеше да бъде разочарован". Плановете им бяха доста по-различни. Беше тук само за два дни. Отлиташе в петък сутрин към Виена.
Не бързаше да става. Не искаше да засича Рая никъде. От вторник сутрин не си говореха. Винаги когато бяха скарани времето минаваше кошмарно бавно и тягостно. Вчера целият ден се мъчеше да избегне погледът ѝ. въпреки че прекараха голяма част от деня двете в една стая. За пръв път откакто се бяха върнали от Париж вечеряха заедно с майка им. Тамара беше извънредно превъзбудена. Пристигаше синът ѝ. Двете момичета се хранеха безмълвно, а майка им дори не забелязваше, че са намусени и не си говорят което беше доста необичайно. Единствено ги попита, просто за да се увери, че те ще докарат Феодор от летището. До края на вечерта не се интересуваше особено от нищ ...