Глава XXII
Силвия затвори вратата на сребристата си Опел "Тигра" и запали двигателя. Вярната машина стартира безотказно. Караше я вече близо осемнадесет години и беше толкова свикнала с нея, че дори не можеше да си помисли да я продаде. На изписването на Лора от родилния дом тя пристигна с чисто новата си кола и сребрист тоалет в унисон. Беше истинска сензация, пое на ръце беззащитното телце на първото си внуче и позира пред Опела за спомен. Не се разделяше с тази снимка. На няколко пъти подмени рамката ѝ, но не спираше да се взира в нея с любов.
Силвия вярваше, че по някакъв начин тази кола е част от нейната идентичност. Когато я купи беше невиждан, тотален хит. Погледите на минувачите се извръщаха след нея. А Силвия болезнено ревнуваше тълпата за всяка глътка внимание...
Караше я всеки ден, но не минаваше повече от два километра. Грижеше се за нея почти маниакално, винаги я оставяше в гараж, а зимата изобщо не я изкарваше. Предлагали ѝ бяха на няколко пъти да я купят, но тя не се инт ...