Глава XXVI
- Зоя моля те! Ще го закопчаеш ли? - Калина беше вдигнала с една ръка косата от тила си, а с другата държеше нежно златно колие с красива плочка с барелеф.
Зоя я погледна учудено, но побърза да се захване със закопчалката.
- Ето, готово е.
- Благодаря ти. - Калина поглади с ръка овалната висулка и се протегна, за да вземе шлифера и чантата си.
- Съжалявам, че те оставям сама. Ако нещо те притеснява ще ми звъннеш нали?
- Всичко ще бъде наред, не се тревожи!
Зоя я гледаше как пристъпва на тънките си токчета. "Твърде необичайно! Беше сложила сако и пола в меко кафяв цвят, а цикламената ѝ риза просто избождаше очите. Следобедна среща в мола с бившата ѝ свекърва, знаеше че е критична стилна дама, която цял живот се е занимавала с мода, но определено Калина се държеше странно вече втори ден. Зоя недоумяваше каква е причината. Не ѝ се вярваше неспокойствието да се дължи само на тази среща.
Калина се чувстваше неудобно в тясната пола. Предпочиташе дънки или рокли. Тази сутрин прегле ...