Глава XXXI
Дълго време не успя да заспи, да всичко вече беше толкова безумно и разпадащо се. Майка му като орлица беше разпънала криле, за да задържи разпадащото се на всевъзможни посоки платно, което теглеше някогашното му щастливо семейство към дъното. А семейната вечеря - това беше неговата Голгота, не можеше да повярва колко далеч са стигнали нещата. Бяха други, всички бяха различни и нищо вече нямаше как да бъде същото. Ново жилище, нов старт - пълна бъркотия... Събуди се точно с мислите, с които и заспа ... до целуващата го и радваща се като дете Петя. Беше непосилно, беше тягостно и се изплъзваше от контрола му. Погледна я, все още спеше свита като момиченце с разрошени коси, силно притисната в него. Вечерта го посрещна с луда страст, без помен от кризисната утрин. Вече не знаеше какво да очаква - истерия или задушаващи прегръдки, дори не смееше да помръдне все още от леглото, за да не я събуди... Имаше още толкова много бушуващи урагани в главата си, последно се досещаше за люб ...