- Красавице, събуди ли се прелест моя?

Лора почти не стъпваше на земята, едва събра дъха си, за да отговори.

- Да Оги, станах преди малко. Мислех си за теб..., през цялото време. 

Лора се ядоса на собствената си глупост, отново загубваше ума и дума, даже и по телефона и въздействаше парализиращо. Плътният му галантен глас се разливаше като мелодия в ушите и. Опита се да си го представи с леко наклонена глава и присвити очи, облегнат на единия си лакът... от сладкият и унес я извлече следният въпрос:

- Довечера в 8:00 ще те взема. От вкъщи, добре ли ще е? 

- Да,...да, добре е. А къде ще ходим?

- Трябва да бъдеш ослепителна Лора, миличка обещаваш ли? Конкуренцията ще бъде убийствена...

Лора не знаеше как да тълкува това. В главата и нахлуха купища мисли за дрехите, които има. По дяволите изобщо не знаеше какво да сложи. Оххх, да в бяло. Знаеше че това е сигурен начин да спре дъха на мъжката половина. Бялата рокля по тялото с висок ботуш черен с връзки, от татко и и коженото яке . Това със сигурност значеше  секси визия. Но какво имаше предвид Огнян с това "конкуренцията", беше се подразнила доста на тази реплика и на опцията да се бори с някого за мъжът, когото иска. 

След вчерашната кошмарна вечер и нощ, Лора беше на ръба на силите си. Заспа в сълзи. Събуди се в 6 с пареща болка в гърлото и ужасно главоболие. Цяла сутрин майка и полагаше грижи за нея. Когато Огнян звънна току що беше изпила някакъв билков чай, а преди това "фервекс". Сутринта Калина звънна на майката на Калоян, за да разберат той дали е добре. Бил се прибрал късно. Затворил се в стаята си и отказвал да говори...

Телефонното обаждане на Огнян беше истинско плацебо за Лора. 

За момент само гласът му заличи всички тревоги, а болката в гърлото отшумя. Лора сияеше под смаяния поглед на майка и. Тя я наблюдаваше все по-притеснена. Но реши да замълчи и да изчака подходящия момент.

Лора прекара два часа от следобяда в банята. Имаше нужда да се погрижи да изглежда и да се чувства добре. Трябваше и да реши какво да каже на майка си за излизането си тази вечер. И оххх, за малко да забрави... той щеше да спре пред кооперацията им, за да я вземе! Лора бе забелязала изпитателния поглед на майка си , която от няколко дни я държеше под прицел. След обяда Калина, слава богу, беше излязла навън с приятелката си Криси. Лора нямаше идея дали майка и ще се върне преди 8 и дали ще я завари наконтена. Опита се да прогони мисълта за картината в която майка и я вижда да сяда в технологичното чудо, колата на Огнян Бойчев, прототипът на "Блуефишънси", кола от ново поколение.

 Беше се унесла в спа процедурите в банята. Часът беше почти 19, когато излезе. По дяволите не и оставаше вече никакво време.

Изсуши косата си наполовина. Облече бялата рокля, нямаше много варианти за изпробване, сложи секси ботушите на бос крак, якето просто довърши зашеметяващата и визия. И без грим беше невероятна красавица. Все пак постави очна линия - нейната запазена марка. После малко гланц на устните.

Мислено тегли една "майна" на "конкуренцията"...

Оставаха и около 15 минути. Телефонът седеше в краката и безмълвен. Господи, трябваше да остави бележка на майка си. Игор също не беше у дома.

Лора взе лист от бюрото си, замисли се за кратко и написа. 

"Мамо не се тревожи, излизам със Стаси и Явор. Няма да се бавя, до 12 ч. ще си бъда вкъщи"

Лора ххх

Остави листчето на трапезарната маса и погледна часовника. Без 5 мин. Знаеше, че Огнян е точен. Взе чантата си и тръгна към вратата. Пое няколко дълбоки глътки въздух пред огледалото, добре изглеждаше, дори напрегната. Не беше яла почти нищо през деня, сутринта и беше зле, а следобяда просто беше прекалено развълнувана, стомахът и се свиваше на топка от прииждащите мисли. Бялата вталена рокля изкарваше на показ перфектните и извивки. Смелото съчетание с ботуш и кожено яке, говореха за моден бунт. Лора завъртя ключалката и отвори вратата. Едва не подскочи, пред нея стоеше Огнян с букет бели камелии, да как успяваше... да знае!

Лора вдигна ръката си, 7:59 ч. Убийствена точност. 

Огнян беше с бяла риза, тъмно синьо сако и много тъмни дънки. Ароматът на парфюма му я обля, искаше да вдиша още от това, без да спира. Той се наведе и я целуна по бузата. Лора потрепери. Хвана я за ръката.

- Лора прелестна си, божествена...

Тя само преглътна и стисна ръката му. 

- Лора, исках да те подготвя. Тази вечер няма да сме сами. 

Тя го изгледа почудено.

- Така ли, кой ще бъде с нас?

- Мая и Рая, дъщерите ми. Сега ще отидем да ги вземем от вкъщи, от къщата на майка им - поправи се той.

Лора изпита внезапно неудобство. Единственото, което знаеше за тях беше, че са малко по-големи от нея и учат в чужбина. А да и, че са близначки.

Слязоха по стълбите. Лора настоя. Не искаше да влиза в асансьора. В главата и се въртеше картина, в която майка и изпада в шок, виждайки я за ръка с Огнян. 

Не я видяха нито пред входа, нито докато се качваха в колата. Лора въздъхна. Първото препятствие за вечерта беше преодоляно. Сега имаше няколко минути насаме с този Бог, който владееше мислите и. Сякаш прочел какво се върти в главата и Огнян я придърпа и започна да я целува. Изобщо не усети колко време е минало. Когато си пое дъх бяха вече извън София. Погледна въпросително Огнян.

- Спокойно Лора. Почти стигнахме. Живеят в Бистрица.

Лора пооправи гънките на роклята си. Нямаше време за друго. Пое си въздух дълбоко и просто се усмихна. Огнян замръзна при вида на тази свежест. 

- Изглеждаш умопомрачаващо Лора.

Отвори вратата, слезе и и подаде ръка от другата страна. Лора стъпи върху плочите и се огледа. Къщата беше много красива, на два етажа, но масивна. Беше боядисана в ментово зелено с богати гипсови орнаменти около прозорците. Входната врата беше величествена, със стълбище и красив навес от ковано желязо. Не се чуваше шум. Огнян отпусна ръката и. 

- Връщам се след секунда. Бъди спокойна, до теб съм. 

Лора извърна глава към прекрасната градина. Беше вече раззеленена и окъпана от безброй капчици, следобедният дъждец беше измил всяко листенце. Беше някак си отдалечено, не се виждаха други къщи наблизо. Стоеше все така замислена, когато чу зад себе си отварянето на вратата. 

- Здравей Там. Радвам се да те видя. Успяха ли да се приготвят вече?

Без да се извръща Лора погледна часовника си. 8:30. Знаеше, усещаше с гърба си острия поглед на Тамара. Събра сили и се обърна с намерение да се усмихне. Строгата физиономия на бившата съпруга се беше изкривила в гримаса. 

- Тамара това е Лора, моята приятелка. Лора Тамара е бившата ми съпруга. 

Огнян стоеше непоклатим, нищо във видът му не показваше ни най-малко смущение. 

Тамара не каза нищо. Само вдигна нагоре брадичката си и се завъртя с грациозна походка, влизайки навътре. Лора стоеше като току що получила леден душ и се мъчеше да нормализира дишането си. Огнян слезе набързо по стълбището и застана до нея като я хвана през кръста. Това беше доста добро решение, предвид олюляващите и се крака. И двамата се обърнаха, когато по стълбите с подскоци притича Оливер, ужасно щастлив при вида на Огнян той започна да обикаля бясно около тях. В този момент на вратата се появиха Мая и Рая с прибрани коси, рокли и ботуши. Лора изпита задоволство от това съвпадение на тоалети, но безпокойството и не се изпари като с магическа пръчка. Тя остана на място. Огнян се приближи до слизащите момичета, прегърна ги, целуна всяка по бузата и се насочи към колата, хванал под ръце и двете. 

- Момичета, прекрасни сте.

Лора се почуства излишна. С крайчеца на окото си забеляза как Тамара затръшва входната врата, беше точно като шамар в лицето и... Оливер притича и след няколко подскока вече беше пред затворената шумно врата като гледаше жално в дръжката. Тамара вероятно щеше да го прибере след като потеглят.

Мая и Рая се изправиха пред Лора.

- Татко, тя е съвършена, наистина, Господи, аз съм Рая - каза и подаде ръката си. 

Мая все още седеше до баща си като го стискаше за ръка, и преценяваше. Лора щеше да се изчерви, ако изобщо това и беше присъщо. Природата я бе лишила от тази реакция на вълнение или неудобство. Кожата и винаги сияеше с постоянен оттенък, дори в горещите дни, нещо за което милион жени биха и завидели. 

- Приятно ми е Мая. - каза доста по-сдържано другата близначка и протегна ръка да се здрависа с Лора, като не преставаше да я сканира. 

- Лора, приятно ми е. 

Огнян реши да освежи атмосферата.

- Момичета, днес определено ще ми е нужна удвоена охрана.

Мая и Рая се разсмяха.

Лора извърна глава. Как така беше пропуснала този факт. "Охрана" изобщо не беше забелязала някого в близост, единствено шофьора. Все още твърде учудена Лора ги последва към колата.

- Тате ти ще седнеш отпред ние трите отзад или?

- Спокойно момичета. Аз ще шофирам. Младото момче зад волана явно беше наясно със задачата си и не се наложи Огнян да го инструктира. Той подаде ключовете в ръката му и се запъти някъде извън двора на къщата. Лора тръгна към вратата на колата, от която бе слязла преди малко.

- Лора, ти ще седнеш отпред. 

Мая и Рая се настаниха удобно на задните седалки. Баща им кавалерски затвори вратите, въпреки, че Рая почти го изпревари. След това той се усмихна на Лора и я настани отпред. Докато заобикаляше колата към шофьорското място Огнян отправи разсеян поглед към фасадата на къщата. И Лора 

беше убедена, че някъде иззад завесите Тамара проследяваше всичко с каменната си физиономия. 

Потеглиха. Близначките бяха доста шумни, необичайно за възрастта им, но това очевидно въздействаше много добре на Огнян, той не спираше да гледа в огледало за обратно виждане и да се усмихва. Едва сега Лора забеляза следващата ги кола. Беше черно БМВ в което се виждаха четирима мъже. Необяснимо безпокойство се  изписа между веждите и.

- Тате, жестока е!

Лора недоумяваше. В рамките на секунда реши, че Рая говори за нея. Но преди да изръси върховната глупост "благодаря" Огнян я стисна нежно за ръката. Усмихна и се. Рая продължи. 

- Това ли е новият прототип на "Блуефишънси"?

- Да Рая, какво ще кажеш?

- Мога ли да я карам? 

- Разбира се - каза той и погледна към уплашената физиономия на Лора.

- Ще караш на връщане, ако искаш, или ще ти я дам за седмицата.

- Вярно ли? Татенце благодаря. Може ли с Мая да вземем с нея батко от летището, каца в сряда? Бас ловя в  Москва не е виждал такава. Нали Мая?

- М да предполагам - не споделяше настроението и Мая. 

- Не знаех, че Федя се прибира сега. Мислех, че ще е тук чак за рожденият ви ден. - учуди се Огнян.

- Не, тогава няма да може, има концерт в Монреал, точно на 12-ти. - каза Мая с кисел тон.

Лора седеше като застреляна. Имаха брат...

- Е добре тогава. Ще направим отделен купон по-рано - усмихна се Огнян. 

Лора потъна в размисъл. Какво ли още не знаеше за този красавец, който с всеки изминал ден я подлудяваше все повече и повече?

Усетил неразположението и Огнян се обърна към нея. 

- Лора, харесваш ли балет?

Озадачена от този въпрос Лора се обърна и каза.

- Боя се, че нямам такова увлечение.

- Феодор е по-големият доведен брат на Мая и Рая. Световно признат балетист, може би не си го чувала - Феодор Николаев. На 26 години, живее в Москва с баща си. Рядко идва тук, но Тамара често пътува до Москва или на концерти, някъде по света. 

Звучеше като пълна изповед. Лора се почуства неудобно. По дяволите кога ще пристигнат до "тайният" ресторант, вече се задушаваше от толкова хора и нова информация.

Единствено намери сили да се усмихне мило. 

Сякаш прочел мислите и Огнян натисна един бутон на таблото с вид на пилотски пулт. Таванът над тях се задвижи и преобрази. Стана прозрачен, а през едва забележими отвори отвън нахлу свеж планински въздух. 

- "УАУ" възкликна Рая. Това е уникално. - Тате искам да ми покажеш всичко в този самолет, обещаваш ли?

- Да, ще се смаеш. Не сме създавали подобно нещо досега.

- Как се казва прототипът тате? - попита Мая, която като че ли за пръв път прояви някакъв интерес.

Огнян погледна към Лора. После извърна набързо глава назад и каза.

- Все още си няма име, Мая. След това отново закова поглед в притиснатите силно към тялото ръце на Лора.