- Красавице, събуди ли се прелест моя?
Лора почти не стъпваше на земята, едва събра дъха си, за да отговори.
- Да Оги, станах преди малко. Мислех си за теб..., през цялото време.
Лора се ядоса на собствената си глупост, отново загубваше ума и дума, даже и по телефона и въздействаше парализиращо. Плътният му галантен глас се разливаше като мелодия в ушите и. Опита се да си го представи с леко наклонена глава и присвити очи, облегнат на единия си лакът... от сладкият и унес я извлече следният въпрос:
- Довечера в 8:00 ще те взема. От вкъщи, добре ли ще е?
- Да,...да, добре е. А къде ще ходим?
- Трябва да бъдеш ослепителна Лора, миличка обещаваш ли? Конкуренцията ще бъде убийствена...
Лора не знаеше как да тълкува това. В главата и нахлуха купища мисли за дрехите, които има. По дяволите изобщо не знаеше какво да сложи. Оххх, да в бяло. Знаеше че това е сигурен начин да спре дъха на мъжката половина. Бялата рокля по тялото с висок ботуш черен с връзки, от татко и и коженото яке . Това със ...