Събудих се късно на обед, изпърдях се и си направих кафе. След кафето хубавичко се изсрах, взех си един душ, отворих си бира и се заех да не правя нищо. Работа щях да намеря за целия китайски народ, обаче воля, за да я свърша – не. Въртях се около пишещата машина, гледах я как ме гледа и ù казвах:
- Не ми се пише, бе!
Тя нищо не ми отвръщаше, само продължаваше да ме гледа накриво и да се прави, че не съществувам. Накрая не издържах и я преместих в килера. Просто вече не можех да издържам чувството, че ме гледа и обвинява постоянно. Имах още две статии за довършване, две за редакция и още две, които даже не бях и започнал... Майната му, ще ги напиша, но не и днес. Към четири часа следобед реших, че е време да легна и да си почина малко. Поспах час и половина, а след това си взех още един душ, ей така – от нямане какво да правя. След като се изкъпах, реших малко да изляза, за да освежа главата си. Посуетих се малко, почесах се зад врата и взех двете статии за редакция. Заключих и излязох ...