Не питай дали те обича.
Дори денят му да е бил повече от лош, мислите черни и настроението буреносно – той е там, до теб. С ласка, поглед, усмивка – макар и леко измъчена. Но присъства. Ще те попита за твоята болка, за твоя ден, за твоите мисли и настроения. И ще те стопли. По онзи любим за теб начин, който познава много добре. Защото познава теб. Познава всяка твоя прищявка само по изражението ти, всеки ъгъл от извивката на устните ти при радост или болка, всеки нюанс на ирисите при щастие или гняв. Познава онази интонация, която се появява в гласа ти, когато искаш да се скриеш от целия свят. И ти предоставя най-сигурното място за това – прегръдката си.
Когато пренебрегва всеки един друг, дори най-близките си, за да ти помогне да разрешиш някой твой проблем – от дребните неуредици до големите спънки, огромните препятствия. Няма значение начинът. Но го прави. Дори и да нямаш нужда. Знае, че можеш да се справиш. Вярва в теб и ти го показва. За да бъдеш сигурна, че можеш да разчиташ на с ...