-Скъсана! Аз съм скъсана!

Това бяха първите думи, които се отрониха от нежните устни на момичето с червените коси, което явно бе изпаднало в ступор след като ги изрече нервно, но почти недоловимо от колегите й. Стоеше на първата банка пред погледа на възрастния й преподавател по историческа лингвистика и някак бързо млечнобялото й лице започна да добива румени краски, зениците й се разшириха, очите й на моменти сякаш щяха да излязат от орбитите си, поемаше все по-дълбоко въздух, защото не й стигаше…. Вцепенението й отмина след няколко секунди и тя просто скочи от стола и сякаш прелетя разстоянието до професора, който невъзмутимо четеше вестник.

-Мразя те!

Изкрещя тя. Този път всички чуха тези думи. И целият хаос, който цареше в залата сякаш спря. Възцари се гробна тишина. Всички погледи се впериха в Пипи, както я наричаха нейните състуденти. Бяха и в очакване на реакцията на строгия им преподавател, която щеше да последва от това грубо и неосъзнато своеволие.

А реакцията бе малко неочаквана както за Пипи, така и за всички останали. Професорът невъзмутимо продължи да разглежда пресата пред себе си, за момент просто повдигна очилата си нагоре и съвсем тихо заяви:

-Тази ваша колежка има сериозен проблем. Не с мен, а с нервите. Помогнете й, колеги. Ако не го направите ще има такъв и с мен, а тогава става лошо…

-Изрод такъв.. изсъска през зъби тя. Никога до сега не си бе позволявала да повдига тон на преподавател. Ама какво повдигане на тон, та тя се държа инфантилно… Осъзна го и просто побягна към вратата. Не спря да тича до стоянката за таксита, в близост до университета й и просто влетя в първото, което се изпречи пред бесния й поглед. След 15 минути тя бе вече у дома си и горчиво ронеше сълзи. През главата й минаваха толкова много мисли…Една през друга се блъскаха и замъгляваха съзнанието й. Най-открояващата беше „Защо го прави!?“…Чудеше се и дали не е направила голям гаф с това толкова фамилиарно избухване, ама какво да направи като неочаквано получи този „шамар“ с шибаната 2-ка… Още не й се вярваше какво по дяволите й се бе случило след тази така спокойна сутрин. Сутрин, в която си бе помислила „Най-накрая го открих…Него и съм Негова и е прекрасно…“ В момента не искаше да го вижда, беше й черен. Не стига, че си подаряваше прекрасното тяло на този дъртак, ами и душата си му беше дала и съзнанието и всичко… Разяждаше се отвътре как може да се отдаде толкова лесно на един изветрял старчок, който бе за присмех на всичките й колеги, а тя бленуваше за моментите, в които са отново заедно… Моментите в, които заставаше кротко на колене пред него и се галеше като малко послушно котенце в чатала му. Обичаше да смуче пръстите на ръцете му. Обичаше да я гали нежно по главичката, след като току що е употребил тялото й. Обичаше игрите с този мъж. Караха я да изпитва експлозия от чувства – на срам, на унижение, на върховна възбуда, на нежност, на болка, на привързаност, на всичко. Той бе нейното всичко в последните месеци.

Беше й омръзнало да прави нещата в живота си заради някого другиго. Тя дълго бе от скромните и послушни момиченца, които родители и учители дават за пример. Завърши с пълен отличен, бе знаменоска на випуска. Носеше у дома награди, дипломи, медали… Но бе тъй самотна. Имаше си само Джери, малък френски булдог, който за съжаление загуби, когато бе на 15 години и от тогава самотата бавно, но безвъзвратно я погълна. Книгите дори не я удовлетворяваха. На тази крехка възраст бе изчела сумати томове световна класика… Дори тя самата започна да пише. Но… удоволетворението така и не идваше. Докато нейните връстнички съзряваха във всеки един смисъл… тя дори не бе интересен обект за своите съученици. Рижавата коса, луничките и очилата я караха да изглежда сдуханячка и момчета изобщо не й обръщаха внимание. И така годините си летяха, Пипи бе тъй лъчезарна и усмихната, а отвътре празнотата й бе станала с размерите на черна дупка. Преди няколко месеца една нейна приятелка й беше споменала за запознанствата в интернет, но началото на първата академична година за старателното момиче бе най-важно и информацията просто мина покрай ушите й. Мина и първият семестър, първата сесия също и както винаги тя се справи блестящо. Но… твърде многото свободно време, което се отвори пред нея не й влияеше никак положително и тя отново потъна в нейната злощастна депресия. В един момент любопитство й надделя и реши да се гмурне в необятния свят на интернет запознанствата, за които бе слушала. Първоначално й бе много интересно, докато постепенно не разбра колко скучни са нейните набори и как не намира общи интереси с тях. Беше я заговорил един възрастен мъж, но тя не прояви никакъв интерес, защото бе на годините на баща й,. Погледна пак профила му и видя, че си пада по същите автори, които тя дори препрочиташе и бе влюбена в творчеството им. Каза си… „Какво пък? Защо да не го поздравя?“

И така.. ден след ден, месец след месец тези двама виртуални събеседници от различни поколения така хубаво се сближиха, че дори интимните си светове преплетоха. Нейният бе семпъл и минималистичен, изцяло неопорочен, а неговият… неговият бе една пъстра вселена от сладострастие и похот. Малката сдухана отличничка почувства колко желана може да бъде, колко възбуждаща и изкусителна е всъщност. Караше я да снима и да му праща петънцата по бикините си, чиито автор бе той. Мокреше я зверски и я подтикваше да задоволява плътските си нужди. Чуваше стоновете й по телефона и я напътстваше умело как да се докосва, дали да се погали или да осуче силно зърното си. Той бе човек на контрастите. Както причиняваше болка, така и раздаваше нежни милувки…. Искаше му се да я пренесе в неговия контрастен свят. Толкова много го искаше. И тя го искаше. Но само страхът от напускането на зоната й на комфорт спираше тази тяхна страст. Спираше я до време… Един ден тя го фиксира с поглед в стола за хранене на университета. Краката й се подкосиха. Той бе преподавател в нейния университет! Молеше се да не е някой от новите, които ще и преподават идния семестър. Е, молеше се при свършен факт. Той бе новия й професор по лингвистика и се славеше с прякора „Злото“. Да, той бе наистина зъл. Късаше наред без да му мигне окото и критериите му бяха високи до небето. Никой обаче не знаеше, че си пада по високи червенокоси студентки…Безизразното му лице не показваше и грам емоция. Е, когато получаваше оргазъм и обливаше муцунката й с топла и гъсти пръски на лицето му се четеше по най-категоричния начин колко силно удоволствие изпитва този перверзен господин. А по нейното…. най-сладката и невинна физиономия на света.. Красота.

Срещаха се в един апартамент за нощувки веднъж седмично и в него прекарваха най-опияняващите нощи. Пиеха, мърсуваха, пишеха и четяха Набоков. Той обожаваше дългите й бедра. Кожата й бе бледа и веничките й прозираха. Белезите, които й оставаше с колана си стояха със седмици. Тъкмо избледнеят и й причиняваше нови, а тя… поглеждайки се всеки път в огледалото не спираше да се връща в нощите, в които чуваше как колана изсъсква зад гърба й и поредният удар се впива в плътта й. Никога не говореха за университета и, че след по-малко от месец той ще й преподава и оценява. Това време обаче дойде. През целия семестър й бе много трудно да държи дистанцирано и сякаш този преподавател не и е любовник. Трудно, но постижимо. Е… до днес разбира се. И мислите й продължаваха да се лутат и да търсят отговор на въпроса „Защо по дяволите я бе скъсал?!“

Получи отговор едва след 3 дни. Влезна плахо в апартамента, огледа се и не го видя. Усети мириса на тежките цигари, които пушеше той. Проследи го и този еднакво отблъскващ и притегателен аромат я заведе на терасата. Професорът пушеше и четеше Лолита. Доловил присъствието й, той остави книгата на малката масичка и изтръска цигарата си в пепелника.

-Здравей, малката ми. Още ли ме мразиш?

Пипи, чувайки тези думи, сякаш се разтопи и забрави колко бясна бе, когато прекрачи прага на тяхното любовно и творческо гнездо.

-Не, мина ми… но недоумявам защо. Бях написала всичко, всичко!

-Именно, миличка. Бе написала всичко, всичко… с точките и запетаите. Беше се представила като робот. А ти не си това, нали? Позволи си малко волност! Позволи си да сгрешиш! Позволи си да не бъдеш идеална! Ето, аз не съм идеален, но жадуваш за мен, нали малка мръсотийке?

Ръката му се плъзна между топлите й бедра.. Надигна леко ефирната й рокля и нежно я погали по девствената пеперудка. Така я наричаше той. Потърка я и заповяда на възбудената червенокоска да се обърне с лице към стената. Опря го в стената, дупето й се вирна , той го заголи и започна да го шамари, докато с другата ръка продължи да пуши. Издишваше дима в чистото й, невинно лице. След като зачерви стегнатите й бузки, я избута в спалнята и я просна на леглото, застлано с чисто бели памучни чаршафи. Сякаш символизираха нейната чистота. Да, от нея не бе останал вече и помен, но все пак онова нейно съкровено интимно местенце все още не бе покварено. Това трябваше да се поправи, мислеше си мръсникът. Искаше тотално да я омърси. Накара я да се съблече. Прати я в коридора и й нареди да донесе кутията, в която за малко да се спъне на влизане. Тя посегна да я отвори, но той я спря и й обясни внимателно, че след като го направи завинаги ще се прости с невинността си. Тя бе готова. Искаше го. Зверски. Вдигна капака и първото, което видя бе чифт лачени високи токчета. Черен лак. Обу ги и сладките й пръстета симпатично се подадоха през малкия отвор. На дъното на кутията имаше червило. Прати я да се червиса на голямото огледало в банята. Тя понечи да стане, но се олюля на екстремно високите обувки и тупна по дупе на пода. Смути се, но стана и направи опит да премине грациозно през помещението. Неуспешно. Вървеше като малко спънато патенце . Това го одърви още по-силно. Последва я. Тъкмо оглеждаше дали си е сложила добре червилото. Той с един замах го размаза по нежното й лице. Взе го от ръцете й и написа с големи букви върху нежната й гръд с големи букви ДОЛНА. Хвана я за бедрата, вдигна я на плота и нацелува диво настръхналото й вратле. Олигави устните й и бавно ги нахапа така, сякаш хапеше най-сладкия плод, който някога е вкусвал. Понесе я обратното към спалнята и там отне девствеността й. Последната брънка от образа на примерният идеал, който тя бе години наред…