-Скъсана! Аз съм скъсана!
Това бяха първите думи, които се отрониха от нежните устни на момичето с червените коси, което явно бе изпаднало в ступор след като ги изрече нервно, но почти недоловимо от колегите й. Стоеше на първата банка пред погледа на възрастния й преподавател по историческа лингвистика и някак бързо млечнобялото й лице започна да добива румени краски, зениците й се разшириха, очите й на моменти сякаш щяха да излязат от орбитите си, поемаше все по-дълбоко въздух, защото не й стигаше…. Вцепенението й отмина след няколко секунди и тя просто скочи от стола и сякаш прелетя разстоянието до професора, който невъзмутимо четеше вестник.
-Мразя те!
Изкрещя тя. Този път всички чуха тези думи. И целият хаос, който цареше в залата сякаш спря. Възцари се гробна тишина. Всички погледи се впериха в Пипи, както я наричаха нейните състуденти. Бяха и в очакване на реакцията на строгия им преподавател, която щеше да последва от това грубо и неосъзнато своеволие.
А реакцията бе малко неоча ...