Аз съм супергероиня.
Да... мога да летя.
Но не само това трябва да знаете за мен... Още съм малка, а вече знам също, че съм много красива.
Очите ми са като горещи, тъкмо изпечени кестени, а косите ми са с цвят на мед...
Красива съм. Но това не е важно.
Хората мислят, че умрях. А аз не съм.
Знаете ли колко е весело никой да не знае, че съществуваш?
Хората не бяха тъжни, като умрях. Сякаш ме забравиха.
Хареса ми, честно казано. Малко като Том Сойер, присъствах сякаш на погребението си... но то такова нямаше, в интерес на истината.
Казвам ви. Като умрях, хората забравиха за мен.
Това е, защото съм супергероиня.
Мога да летя. Научих се, като умирах... ...