"Не вали, мило. Това е само шумът на вятъра"
Продължавам да твърдя упорито, въпреки че навън се изсипват реки от дъжд. Разбира се, че съм права!
- А какво тогава плющи навън?! - пита той, отчаян от твърдоглавието ми.
- Вероятно просто някое прекалило с течностите куче... пишка. - тросвам се аз.
Разбира се, че осъзнавам колко глупави и детински са доводите ми, но няма да се откажа! Не искам, не искам да вали, значи НЕ вали!!!
От истината ни делят само пердетата. Ако ги дръпне, вече ще се разсърдя. На света, сигурно.
Пердетата са почти прозрачни и ако се загледам, мога да видя дъжда. Ама не искам. Днес трябваше да е най-прекрасният ден, а вали!
И ето ме сега, от суровата действителност ме дели едно перде. Както винаги. И пет годишната в мен се обажда: "Действителността не ми харесва ПЪК".
В ситуациите напоследък според мен има победител (аз) и губещ (не аз), или ми се иска да е така. А нищо не е по-силно от това, което човек сам си внуши. Не съм нито луда, нито разглезена или вдетинена. ...