Постоянното тракане на влака не ми позволи да затворя очи, дори и за миг, макар да бях смъртно уморена. това ми състояние се запази вече цяла седмица. Наред с шок и ужас в бонус. Макар и 17-годишна, се бях справила с цяла орда полицаи, адвокати, прокурори и медици. Всеки би си задал въпроса с какво едно младо момиче, почти дете, би заслужило това? Ами в интерес на истината- с нищо. Така се случи, че баща ми изоставил мен и майка ми, когато съм била на 5 годинки и избягал в чужбина, където 2 години след пристигането си в Италия, го застреляли в някакъв долнопробен бар. На 7 годинки вече бях полусирак. Майка ми се омъжи повторно, когато навърших 10 години и смея да каже, че изборът ѝ бе повече от успешен. Георги бе прекрасен човек и обичаше и двете ни с цялото си сърце и времето, когато си бяхме тримата, бе най-щастливият период в живота ми. Но като всичко хубаво и това си имаше своя край. Майка ми, Венета забременя, но по време на бременността нещо се обърка и тя си отиде внезапно, заед ...