Когато копитата зачаткаха по стария мост, извиващ позеленялата си снага високо, високо над матовите води на Леден камък, Елин се обърна, за да види Двореца и безкрайните поля и хълми, опасващи Верни град, блестящ в далечината като изгубена монета.
Каретата продължи да потраква по сочещия хоризонта път като оцветяваше следите си с жълтеникав прах. Пролетта се бе оказала необикновено суха и с нищо не пречеше на слънцето да изсмуква влагата от пробуждащата се земя. Някои намираха в това предзнаменования. Някои можеха да намерят предзнаменования в почти всичко. Хелиг не бе от тях. Суеверията му бяха чужди, както и голяма част от чисто човешките особености. Рядко трепваше от нещо, трудно бе да се разбере дали е искрен когато говореше. Събеседникът му често оставаше с натрапчивото чувство за измама - сякаш го заливаха с потоци небивалици, но със съвсем сериозен тон. Киселата му усмивка имаше способността да оставя усещането за откровено пренебрежение. Хората предпочитаха да застават на негов ...