13 min reading
Дворецът спеше.
Голото тяло потъна.
Под веждите му нямаше и оттенък на разум - две капки разтопено стъкло лежаха там. Къпеше се безмълвно в късна доба в студената вода, ала не тя, а нещо друго сковаваше жестоко плътта му. Сърцето му биеше равно, плашещо спокойно под тихата прегръдка на водата. Зад открехнатата врата встрани се чернееха, по-тъмни от мрака, парчета от строшената маса. Опипа с пръсти разранения си юмрук, който оцветяваше водата в червено и се замисли. Можеше да преобърне съдбите на цели поселища в едно с техните обитатели, а не можеше да установи контрол над своята собствена. Рани го тя. И продължаваше да го прави след всяко едно връщане към отминалите дни, дори и сега, потънал във ваната, усещайки приближаването на прозрения, от които не можеше да избяга, нито отхвърли, той се виждаше пленен от собствения си непокорен дух. Никога не бе успявал да устои на неговата воля и навярно в него се коренеше и непоколебимостта, с която влизаше в схватките, за да излиза невредим и о ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up