12 min reading
Тодака знаеше добре психологията на своя народ. Беше наясно с престорената любезност, която беше начин за мнозина не просто да се впишат в обществото, но и да оцелеят на ръба. Защото прошка нямаше. Знаеше и разбираше езика на улицата. Осъзнаваше напълно ясно, че Япония беше изолирана за прекалено дълъг период от време. Още когато португалците и испанците си бяха позволявали да налагат своето влияние в Страната на изгряващото слънце. А по-късно всичко се беше развило със забележителни темпове. Колкото повече се замисляше, толкова повече се убеждаваше, че всичко смърдеше. Цялата брутална глупост, която се наричаше живот. Дълбоките поклони, които трябваше да изразят своего рода смирение или покорство, но на практика не означаваха нищо. Китайските триади съществуваха и имаха сходна структура с онази на японските си събратя, които определено имаха нужда да се научат от тях не толкова на престъпния занаят или на жестокост, а по-скоро да взаимстват някои модели, които щяха да спомогнат оцеляв ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up