Краят на страданието дали означаваше край на цикъла? Все пак трябваше да има някаква посока и чувство за общност, за да може средностатистическият човек да оцелее. Дали пък това беше нужно на някого или пък не?

Ху нямаше да остави смъртта на Гу просто така. Можеше представителите на мегакорпорацията да го бяха измъчвали преди да го убият и не беше изключено той да им беше споделил и разкрил нещо много важно за корпорация Дао. Възможно беше дори надписът на стената да беше оставен от агенти на мегакорпорацията като заблуда. Но Ху знаеше, че тези думи бяха на самия Гу - усещаше го със сърцето си.

Тъжно беше, че съществуването беше свързано с това.

Душата на вълка - вълкът, който Ху хранеше и който щеше да му помогне - в крайна сметка минало, настояще и бъдеще се събираха в една точка. В крайна сметка в квантовото време и трите съществуваха заедно и бяха взаимозаменяеми. А Ху беше истински квантов воин, които боравеше отлично с метафизичната част на Китайското Дао.

Мнозина не осъзнаваха, че молитвите и визуализацията можеха да влияят не само на бъдещето, но и на самото минало в споменатия квантов сценарий.

Нямаше как и да е иначе. Невропластичността на мозъка разбира се позволяваше чрез определени усилия той да бъде препрограмиран и съответно манипулиран съвсем фино. Но мегакорпорацията действаше много по-хитро. Чрез серия от хаотични, но съвсем не случайни програмирани квантови събития тя можеше да дирижира много от нещата, които се случваха и това беше мощно оръжие. Чрез фалшивите светлинни същности тя също можеше да се възползва от неизчерпаемата енергия на душите - или поне да я направи да изглежда такава. Защото жертвите се завъртаха в цикъла почти до безкрай, което способстваше за постигането на плановете й.

Мегакорпорацията беше страннен вмешател в реалността, но мистичността й можеше да се оправдае с известна доза прагматизъм. В крайна сметка реалността беше нещо необяснимо за онези, които не владееха Китайско Дао.

Але се беше превърнал във важна част от бизнеса, но нямаше как да се избегне лидерството на Ху. Способностите на Але освен свързани с диаманти се оказаха и свързани с неизчерпаеми идеи по отношение реорганизацията на бизнеса в Австралия - Але им помогна да станат максимално непредвидими - комуникацията между офисите направо замлъкна и течът на каквато и да било информация - също.

Гао Минг реши да ги въоръжи брутално с истински оръжия, които да дадат сериозен отпор на онези, които се канеха да проникнат на територията на корпорация Дао. Ху се справи отлично с доставката на карабини АР-15, които бяха снабдени и с малки оптически мерници. Изборът на точно това оръжие беше заради сравнително изчистената му и удобна платформа, върху която можеше да се монтира кажи-речи всичко. Все пак съществуваше възможността някой лесно да се добере до ключовите играчи на Гао Минг и да ги елиминира. Ключови играчи според критериите на самия Гао Минг бяха Ху, Але и Конг. Всеки отговаряше за собствения си ресор и всеки готов да умре, но да си свърши работата.

Гао Минг беше напълно наясно, че една умела манипулация на самия четец на ретината можеше да бъде слабо място в защитата. Още навремето Ян Крислър беше изобретил метод за клониране на пръстови отпечатъци, които успешно се прилагаше при минаването на системи за биометричен контрол на ириса.

Между впрочем технологиите за биометричен контрол бяха нещо доста смахнато - създаваха измамното чувство за контрол, което обаче можеше да коства животи.

Гао Минг по съвет на Але нареди много внимателно да премахнат всички скенери и сензори за биометричен контрол. Вратите се отваряха по съвсем нов начин, които щеше да затрудни евентуалните натрапници, които можеха да бъдат ужасно опасни и брутални. Едва ли агентите на мегакорпорацията щяха да чакат много-много преди да извършат онова, за което бяха изпратени.

Във всички офиси се използваше квантов интернет и сървърите бяха само там, където наистина имаше нужда от тях. Всичко друго се работеше на устна договорка. Много точно попадение, тъй като квантовата мрежа не беше податлива на вмешателства. Ако все пак някой натрапник решеше да прочете информацията, то системата се променяше на база на квантово разпределение на ключове и беше абсолютно невъзможно съобщението да се възстанови и разчете.

И въпреки всичко Гао Минг имаше притеснения - имаше някои неясноти, които определено можеха да потопят корпорация Дао. Мегакорпорацията знаеше кого да търси, а Гао Минг нямаше точна информация кои сътрудници щяха да бъдат изпратени.

Гао Минг осъзна, че Але имаше очи за детайли, за които останалите определено нямаха - то беше съумял да се справи с проблема в диамантената мина, като беше използвал знанията си за диамантения бизнес. Сега беше време да покаже нещо, което малцина умееха - да открива неща, които повечето хора не забелязваха.

Ху проведе и обучение на служителите за боравене с оръжие, базирано на платформата АР-15, която беше относително лесна за използване. Ентусиазмът на всички беше показателен - те искаха с цялото си сърце да защитят своето право на живот.

Но малко по малко Гао Минг осъзна, че нещо изобщо не беше в ред - ако искаше досега мегакорпорацията все щеше да е изпратила някой да го убие. Бяха минали месеци. Самият Ху отдели цели два месеца, за да превърне основните сътрудници в бизнес империята в истински машини за убиване - да, повечето от тях боравеха свободно с по-обикновени оръжия, но сега минаха шестмесечно обучение, което окончателно ги превърна във обучени войници, които можеха дори да отбраняват основните позиции едва ли не на своя глава.

Да, тази илюзорна светлина, заради която духовната лъже-армия се опитваше да накара хората да работят, беше на практика измамната същност на демиургичната дуалност. Но някои така и не си научаваха урока и в това беше голямата трагедия...

Разбира се съществуваше начин за избягване на клопката и това беше така наречената Система за изчистване и анулиране на всички споразумения, но мегакорпорацията се беше погрижила и за това - договорите продължаваха цяла вечност. Това пречеше и за достигане на втората стъпка от процедурата - анулиране на всички споразумения, водещи до възприемане на реалността в полярности.

Малко по малко Гао Минг стигна до прозрението, че си имаха работа със фалшиви агенти на светлината - да, системата на мегакорпорацията беше доста покварена. Но Гао Минг едва ли беше най-подходящият човек да съди за това...

Извика Конг и му заяви:

- Кажи на Але и Ху, че няма нужда от оръжия. Може би дори нямаше нужда и да сменяме скенерите. И все пак съм сигурен, че вибрациите на нашите намерения и извършените от нас действия ще бъдат доловени.

Конг го изгледа с разбиране. Прозорливостта на Гао Минг идваше като че ли от самия Ад.

- Ще изпълня нарежданията Ви - отвърна той. - Имате пълно право.

След като Конг си тръгна, Гао извика Ху. Слезе заедно с него цели шест етажа под земята, тъй като клонът им в Брисбейн разполагаше с подобен лукс - сега не можеше да ги чуе и дяволът или поне Гао Мин се надяваше да е така.

- Струва ми се, че открих истината - обърна се Гао Минг към сина си. - Отговорът е много прост, но и деликатен.

Ху видя лицето му, обгърнато от мрака - изглеждаше като...

- Вибрационната плътност тук на Земята е тежка, така че точно в това би следвало да се заключава отправната точка на нашите усилия.

Ху имаше нужда от малко време да осъзнае всичко, но бързо разбра какво точно искаше да му разкрие Гао.

- Тоест имат нужда от посредници - промълви той. - Иначе пребиваването им тук ще бъде трудно. Да, това обяснява достатъчно много неща...

- Дали обаче трябва да се поддаваме на масовата психоза? - допълни Гао Минг. - Те се опитват да превърнат в норма точно това и да ни погубят или по-точно да ни накарат сами да се погубим. И все пак къде започва светлината и къде завършва мрака... Доста хитро да си играят с вибрационните ни полета за възприемане на реалността.

Бъдещият император на корпорация Дао се съгласи с Гао Минг, които сякаш вече дори започваше да материализира в главата си нишките на това грандиозно, но адски фино и недоловимо измамно вмешателство.

Бяха провели целия разговор чрез кодирани съобщения, които впоследствие изгаряха, а пепелта беше разпръсквана. Гао Минг беше решил да доведе нещата докрай и да го направи по своя начин.