Краят на страданието дали означаваше край на цикъла? Все пак трябваше да има някаква посока и чувство за общност, за да може средностатистическият човек да оцелее. Дали пък това беше нужно на някого или пък не?
Ху нямаше да остави смъртта на Гу просто така. Можеше представителите на мегакорпорацията да го бяха измъчвали преди да го убият и не беше изключено той да им беше споделил и разкрил нещо много важно за корпорация Дао. Възможно беше дори надписът на стената да беше оставен от агенти на мегакорпорацията като заблуда. Но Ху знаеше, че тези думи бяха на самия Гу - усещаше го със сърцето си.
Тъжно беше, че съществуването беше свързано с това.
Душата на вълка - вълкът, който Ху хранеше и който щеше да му помогне - в крайна сметка минало, настояще и бъдеще се събираха в една точка. В крайна сметка в квантовото време и трите съществуваха заедно и бяха взаимозаменяеми. А Ху беше истински квантов воин, които боравеше отлично с метафизичната част на Китайското Дао.
Мнозина не осъзнаваха, ...