7 min reading
- Не може да бягаш цял живот, за да гледаш дали някой не е по петите ти в опит да те премахне - обърна се Хао към Тао. - Изпълняваш заповеди също като мен. И какво получаваме? Къде сме ние в цялата тази работа? Каква е нашата същност? Защо изобщо сме тук?
Тао също беше отдал почит към смъртта на Дуан - беше занесъл букет от бели орхидеи на гроба му и беше добавил от себе си и купичка с ориз - от уважение към покойника. Постави клечките за хранене отстрани. Беше странно. Но животът продължаваше. Всичко се случваше напълно логично. Краят на стария цикъл беше просто начало на новия. И така, докато слънцето не спреше да свети за някой.
- Знаеш, че от никого не може да вземеш онова, което само ти можеш да си дадеш - се обърна Хао отново към Тао.
Картелите искаха всякаква възможна синтетика и едвам успяваха да задоволят всички. Имаше случаи при които рецептата се бавеше, а оттам и цялото производство. Най-придирчиви бяха мексиканците, които дори поискаха да им изпратят местен готвач, защото ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up