Джиро осъзнаваше напълно ясно, че след като се беше провалил в използването на специалната техника, имаше голяма, дори огромна вероятност Инг Юе да го убие след като заседанието приключеше - можеше разбира се да го направи и малко по-късно - за да притъпи бдителността му още повече. Джиро отдавна беше свикнал да не вярва на това, което виждаха очите му и чуваха ушите му. Но от друга страна очите му бяха невероятно странни - от езотерична гледна точка очите бяха огледалото на душата, но в очите на Инг Юе не можеше да се прочете нищо. Той беше абсолютно непроницаем, но беше осъзнал, че Джиро също беше специален и все пак може би дълбоко вътре в себе си мъничко го подцени. Охраната си знаеше работата и щом не бяха открили нищо, значи и нищо нямаше. Изрично беше посочено, че никой нямаше да има право да напуска територията на хотела, докато нещата не приключеха напълно. Беше толкова странно и объркващо, но Инг Юе познаваше правилата на играта на котка и мишка и обожаваше да стеснява кръга около жертвата. Но правеше това незабележимо, поставяйки я в максимално сложна и безизходна ситуация. А най-бруталната част от играта беше, че Инг Юе караше жертвата сама да се премахне. Не беше никак за пренебрегване, че Джиро беше съумял някак да устои на убийствения поглед на китаеца. Той беше първият, който изобщо беше постигал това. Наистина първият!
Убийственият поглед беше използван не просто да елиминира Джиро, но и да го провери - така Инг Юе можеше да придобие поне груба представа какви сили се бяха насочили към мегакорпорацията. Според конвенционалната наука, а също и според езотеричната, погледът на някой, притиснат до ръба притежаваше неописуема сила и затова преди изпълнение на смъртно наказание закриваха очите на жертвата. Но Инг Юе правеше точно обратното - той искаше да срещне погледът на жертвата си - не беше суеверен, но знаеше добре за какво ставаше въпрос. Онзи биоенергичен импулс, който беше напълно в състояние да разружи мозъка на някое животно например. И това бяха неща, които посветените знаеха. Но в случая, Инг Юе беше развил тази техника до съвършенство - беше се опитал наистина да причини инфаркт на Джиро, а също така и да тества възможностите му да оцелява.
Е, поне този път щеше да бъде интересно. Условията, които Бокузо беше поставил не бяха нещо, с което Инг Юе не би се съгласил по принцип, но при ситуация като тази всичко беше много по-различно. Инг Юе усещаше, че Бокузо беше слаб или поне в очите му нещата изглеждаха така - беше адски хитър, опитен, но недостатъчно добър за поста, който му беше даден от мегакорпорацията.
Бокузо не би се изненадал, че много от нещата, които бяха му възложени да направи, идваха именно по поръчение на Инг Юе. Той беше толкова непроницаем и все пак онова, което го безпокоеше беше, че Бокузо се беше оказал изненадващо предвидлив и опитен и беше избегнал гибелта си. Да, именно Инг Юе беше изпратил онзи, които беше ликвидирал Яшимара - та, точно той. Той имаше възможност да заличава следите след като отваряше различни метафизични прозорци в дискретен интервал от време и даваше шанс на планираното събитие да се случи.
Убиецът на Яшимара се казваше Томей, което на японски език означаваше чистота. Той беше сирак и Инг Юе го беше намерил едва ли не на улицата и го беше превърнал в един от най-добрите си агенти, а след като беше повлиял метафизично на събитията за осъществяването на кончината на Яшимара, го беше премахнал много внимателно - да, то си беше отишъл от този свят толкова тихо и незабележимо, както и бе дошъл. Да, Инг Юе вярваше в чистотата чрез метафизично премахване на субекти - както го наричаше той. И макар това да беше донякъде нетипично за един китаец, който по рождение служеше на интересите на корпорацията, Инг Юе вярваше в Китайското Дао. В метафизичния цикъл на пречистването.
На заседанието Джиро беше учтиво уведомен, че макар Бокузо да запазваше правата си на съакционер, нямаше да бъде способен да продава акциите си без съгласието на останалите, включително и на член от борда без излишното разрешение на всички членове. Причината беше, че акциите можеха да попаднат в неподходящи ръце и това беше въпрос, които касаеше повече сигурността на инвестицията. Джиро можеше да оцени изключителния интелект на всички присъстващи. Инг Юе беше много скромен и търпелив - сякаш нищо не можеше да наруши баланса му. И сигурно беше точно така.
След като приключиха и окончателно решиха, че ударът по Макао, които идваше от страна на правителството, пък и на цялата световна пандемична ситуация, не биваше да ги принуждава изтеглят вложенията си - тъкмо напротив можеха да придобият дори още два нови обекта, които да им донесат поне по един милиард годишно всеки.
- Не е като старите времена - тогава беше съвсем друго - обади се многозначително господин Донгхай Фа, - но новите инвестиции ще подсилят всичко това. Те ще променят и присъствието ни в този град. Това са цели три хотела плюс казиното.
- Хотелите не могат да компенсират напълно всичко - каза Чао Чън. - А дори и да могат, не е същото. Оборотите от хазарт значително спадат. Това е твърде много. И ще бъде трудно.
Джиро слушаше внимателно какво се обсъждаше и реши да им предложи невероятно решение:
- А защо да не организирате вътрешни залози между отбрани клиенти, които да играят направо за незаменими токени? - каза много внимателно той, усещайки че се плъзгаше по острието на бръснача.
Всички го изгледаха изпитателно. Той знаеше добре какво говореше, но незаменимите токени бяха ограничено количество.
- Има два варианта - или да предложите на клиентите си да играят за незаменими токени, които да обменят на външни цени - тоест на по-ниски, отколкото за сътрудници, а после да ги принуждавате - без да става очевидно обаче, да Ви ги прехвърлят.
- Какъв е смисълът? - изуми се Фу Хай, които имаше невероятно сериозни финансови познания. - Та това ми прилича като размяна кон за кокошка.
- Всъщност има огромен смисъл - Вие ще постигнете две неща - спокойно каза Джиро, - първо ще създадете раздвижване и оживление именно в това казино, а от друга страна винаги можеше да си приберете токените заедно с парите на наивниците. Те рано или късно ще напуснат града, нали? А малко по-късно ще изчезнат безследно. Ще проучите всичко внимателно от метафизична гледна точка - ще заличите неудобните пречки. Ще промените цялата реалност. Нещо повече - ще можеше дори да приберете онези токени, с които някои от тях са се снабдили по някакъв начин - той не посочи точно какъв, но те естествено се досетиха.
Те го слушаха и осъзнаваха, че пред тях се беше изправил много рядък тип играч - ако той беше действително човек на Бокузо. Ами той държеше невероятно силен коз в ръцете си?
Инг Юе схвана гениалният ход на Джиро, но се направи, че трябва да помисли още и да се консултира с борда - Инг Юе беше толкова на високо в йерархията, че спокойно можеше да накара останалите да гласуват в полза на това решение, но защо да не видеше истинските цели на Джиро. Не беше успял да прочете мислите му - да не беше усетил промяна във вибрациите, нито някаква магическа защита. Защо тогава не можеше да прозре нищо? Какво не беше наред?
Джиро беше уведомен, че малко по-късно бордът щеше да му съобщи решението си, а дотогава членовете решиха да се оттеглят да прекарат нощта в хотела - идваха от различни части на страната, а някои от другия край на света. Мегакорпорацията беше разпределила ролите по невероятно сложен начин и всеки от тях отговаряше за невероятно специфична дейност.
Когато се прибра в стаята, Джиро внимателно провери дали пред вратата нямаше членове на охраната - нямаше. Поне засега. Явно Инг Юе не желаеше да отива чак дотам и да прави нещата толкова видими.
Мисълта на Джиро беше как да се добере до оръжията - как да намери уакизашито, с което да свърши останалото. Реши да остави гаротата лично за Инг Юе - той беше толкова непроницаем и дирижираше събитията с умението на някой световноизвестен диригент - само че не използваше палка, а манипулираше съзнанието и по-точно различните му нива.
Джиро дори и не допускаше, че ще може да прекара нощта спокойно. Но нагласи леглото все едно там спеше някой. Всичко беше невероятно изкуство подредено. След това той се скри под леглото. Стаята - макар и луксозна, не разполагаше с кой знае колко места за криене. Разкошното кралско легло - специално приготвено за него, беше покрито с най-рядка китайска коприна, а наоколо имаше разкошни балдахинови завеси. Джиро не беше виждал такъв лукс в родната си Япония - не защото нямаше, а защото винаги беше на улицата. Винаги беше на разположение да изпълнява всякакви заповеди.
Реши, че ако някой решеше да го нападне в стаята, ще бъдат поне двама или дори повече. Инг Юе явно разбираше от това как да се справя с жертвите си. Джиро също не беше успял да прочете мислите му - макар и да не използваше метафизична магия и Китайско Дао. Беше решил да бъде предпазлив. И беше прав.
След почти три часа се чуха тихи стъпки - някой се спря пред вратата, но не се решаваше да влезе. Беше опитен и много ловък. Джиро разполагаше със слух - по-добър от този на средностатистическа ловджийска хрътка и едва беше доловил движението му.
Стоеше под леглото - с невероятно спокойно и хладнокръвно отношение - беше готов за всичко. Гаротата беше на разположение в ръцете му.
Джиро не се беше излъгал - бяха двама и всеки от тях наистина знаеше добре какво трябваше да направи. Инг Юе беше издал категорична заповед Джиро да не напуска стаята си жив. Това щеше да бъде неговият край!
Джиро го изчака до се доближи до леглото - без съмнение отвън чакаше поне още един, а може би и повече.
Когато влезе и се доближи до леглото, той бавно разтвори балдахинената завеса и тъкмо щеше да произведе изстрел, когато Джиро ловко го спъна със гаротата от сизал. При падането онзи изтърва оръжието, а Джиро изпълзя мълниеносно изпод леглото и се нахвърли върху него. Светкавично взе оръжието и го простреля. Пистолетът беше със заглушител, но беше възможно някой по коридора да беше чул звук.
Явно, че не беше, защото онзи беше затворил тихо вратата, а тя беше много масивна и явно беше спряла шума от схватката. Със светкавично движение Джиро смени дрехите си и навлече панталона, ризата и сакото на убития. След това прибра оръжието му - след това завлече трупа под кревата, където беше стоял допреди малко самият той.
Излезе бавно от стаят - полуобърнал лицето си, така че да не буди подозрения във втория, който може би беше наоколо.
- Приключи ли го? - запита онзи тихо. - Стори ми се, че се забави малко.
Вместо отговор Джиро хвърли отгоре му една калъфка от възглавница и пусна изстрел в стомаха, а след това и в главата му. След това завлече и него в стаята и се зае да изчиства кръвта. Попи я за секунди. Заключи стаята и се измъкна.
Той се огледа - стаята му беше в много малък коридор и беше стая за гости на хотела, а обикновено на такива места не се разполагаха камери. Това работеше само в негов плюс. И все пак едва ли разполагаше с много време. Трябваше бързо да се измъкне.
Бързо се придвижи до мястото, където предполагаше, че все още стоеше оръжието. И все пак поне беше взел пистолета на онзи. В него имаше само един-единствен пълнител. Едва ли бяха очаквали такова посрещане - още повече, че входът беше строго охраняван, а той беше претърсен цели два пъти преди да бъде допуснат до събранието на борда.
успя да влезе в стая четиристотин и тринадесет - там нямаше никой. Сега беше в униформата на охранител и беше много по-трудно разпознаваем. Оръжието беше точно там, където го беше оставил.
Сега щеше да осъществи замисъла си и да се разправи с борда на съакционерите и особено с Инг Юе, който най-вероятно беше поръчител на всичко това. И все пак нещо му подсказваше, че той може да му е приготвил и други изненади.
© Атанас Маринов All rights reserved.