Какво представляваше стълбата на страданието? Колкото по-високо се изкачваше човек, трябваше да се бори с все повече и повече страдание. Трябваше да преодолява все повече и повече, само за да осъзнае, че в края на пътя може би нямаше нищо. Освен една надежда за оцеляване - един импулс, една вибрация, която да го тласне към следващата част от неговия път. Една безкрайна цикличност на осъзнаване на духа и на всичките му форми на съществуване? А дали духът действително се връщаше при източника? Това беше една голяма загадка - въпреки че Китайското Дао беше почти категорично по този въпрос и го потвърждаваше.
Джиро осъзна, че отиването му до Корея беше неизбежно, ако искаше да извърши онова, което трябваше да извърши. Той не знаеше в какви форми на сътрудничество бяха влезли Лейди Смърт и нейните подчинени - и доколко можеше да се надява на успех, но все пак имаше достатъчно финанси да се справи с проблеми - можеше да наеме също сътрудници, които да му помогнат в правилния момент. Имаше ва ...