Псиархитектите отговаряха за изграждане на бихейвиоралното или поведенчеството поле на адептите, а Дак Хо разполагаше с поне двама такива - те естествено бяха от Древните. Преди да бъде изпратен като пушечно месо, Алиф имаше нужда поне от минимално обучение, за да можеше да се оправдае пред Древните, че си беше свършил работата. Ако Алиф не издържеше на напрежението, е самият Дак Хо нямаше да му плаща своите петнадесет процента. Бихейвиоралното поле определяше много детайли от поведението на адепта и най-вече от неговата метафизична аура. Онези, които бяха добре обучени в Китайското Дао можеха да променят и най-тънките промени в аурата, а това беше важно - целта на псиархитектите на Дак Хо беше аурата му да бъдеше максимално устойчива срещу външни вмешателства - така че Алиф да можеше да изпълни задачата си със сигурност. Алиф щеше да бъде в ролята на примамката - в крайна сметка самият той беше изпратил онзи отряд да настигне хората на Ян Вандерс и да ги премахне. В крайна сметка цветът на аурата се виждаше по-добре на приглушена светлина или в пълен мрак. Алиф трябваше да премине от етапа на усещане към етапа на виждане - а това изискване доста време. Нещата бяха невероятно оплетени - най-вече от факта, че Алиф можеше да бъде изправен пред изключително сложна ситуация - ако все пак не успееше - най-вероятно щеше да загуби главата си. Гао Минг нямаше да му прости, тъй като това можеше да ги направи уязвими пред самата мегакорпорация.

Тогава на Алиф му хрумна наистина отчаяна мисъл - той все пак запазваше невероятното си хладнокръвие при всякакви обстоятелства. Ами ако нарушеше телепатичната връзка и екипите не успееха да реагират навреме. Можеше да ги забави съвсем малко. Някои адепти споделяха убеждението, че аурите бяха просто външен слой, задвижван повече емоционално отколкото физически. Ако повлияеше на концентрацията на Дак Хо, може би щеше да има шанс да се измъкне. Струваше да опита - нямаше какво толкова да губи при създалата се ситуация. Така наречената психична емпатия можеше да се окаже, ключът за изхода от този убийствен лабиринт на безнадеждността.

- Ще използвам разчитането на собствената му аура и въпреки предприетите магически защити, това може би ще го отклони за малко. Това чувство може да ми спечели достатъчно време - каза Алиф тихо.

Алиф беше прекарал нощта в трескаво очакване на собствената си гибел - беше разбрал, че всичко можеше да приключи до броени часове. Ставаше много особено, защото самият той осъзнаваше огромната отговорност, която носеше за толкова много животи - сега разбираше, че Гао Минг нямаше друг начин за действие освен този.

Информаторите на самия Ши му бяха дали известна информация, но никой не можеше да стигне до нищо конкретно - хората на Хюн Шик бяха пуснали пълна информационна завеса, която да попречи на изтичането на информация. Но Ши не беше вчерашен и беше направил много нестандартен ход.

Беше проучил миналото на бандите и беше установил, че един от старите членове на една от бандите, в които се беше подвизавал Дак Хо, можеше да му помогне. Човекът се казваше Донг, което на корейски език означаваше изток. Беше много странен и единственото, което Ши успя да откопчи от него със огромни мъчения беше, че Дак Хо не е взел някакви сериозни мерки за охраната си - това беше дезинформация, пусната от самия Дак Хо. Той дори допускаше, че опонентите му можеха да заловят и повече от един от неговите хора - нямаше как да се избегне подобен сценарий. Ши беше хитър и не се хвана толкова лесно - и все пак може би Дак Хо не ги очакваше. В крайна сметка имаше доста странични фактори - бяха минали по един толкова странен маршрут, докато стигнат до Корея. Обратният път през Китай беше повече от труден - но екипът беше успял да запази своята незабележимост.

Бяха се придвижвали през трудните райони на Гоби с цялото оборудване, натоварено на автомобилите. Бяха се спрели и в някои по-специални места, където можеха да попълнят запасите си от храна - след два дни здраво шофиране бяха стигнали до Тиандученг, откъдето Ши беше уредил чартърен полет. Градът беше пуст и беше един от много призрачни градове в Китай. Между другото, това не беше причина да няма дори собствена Айфелова кула и прочие. След това преминаха Китай и малко преди границата се прехвърлиха на един риболовен кораб - нает отново от Ши, за да отпътуват към Южна Корея. Стъпка по стъпка се приближаваха към целта и щяха да успеят да премахнат Дак Хо.

Много по-сложно стана, когато стъпиха на корейска земя - сякаш Дак Хо не можеше да бъде открит никъде - опитваха всякакви варианти, но бяха почти сигурни, че беше или в Сеул или в Инчеон. А може би беше и на двете места?

Решиха - за по-сигурно да се справят с всички възможни препятствия. В Южна Корея Дак Хо вече беше прекалено силен и подготвен, но имаше още някои моменти. Имаше конкурентни банди, които искаха главата му - може би дори Сео Юн щеше да окаже съдействие.

Генадий Еромов беше решил да играе ролята на консултант по сигурността - бивш ветеран от Афганистан - и да се свърже под една или друга форма с охраната на Дак Хо.

Тази контрамярка даде някакъв резултат - поне успяха да организират среща между Хюн Шик и самия Еромов. Хюн Шик също говореше отлично руски, но Еромов беше строго официален.

- Онзи вариант за касетъчната бомба може би не е за подценяване - обърна се направо Еромов към Хюн Шик.

Кореецът беше изключителен професионалист и не можеше да бъде измамен лесно - затова Еромов трябваше да покаже малко актьорски умения. Дори и да не успееха, щяха да разполагат с някаква нишка.

След като разговорът помежду им приключи, Еромов поне разбра, че конвоят се движеше по някакъв маршрут. Това означаваше на практика, че все пак може би Дак Хо напускаше резиденцията си.

- Не сме достатъчно, за да покрием и двете места - каза Еромов, като се върна. - Пък и те са невероятни професионалисти. Със сигурност ще ни пипнат.

Ши реши, че можеше да използва единствената слабост на Дак Хо - Алиф. Дак Хо все пак щеше да бъде уязвим донякъде. Така че те решиха да заловят именно Алиф.

- Трябва да го хванем - открито заяви Хосе Мигел, - сигурно целта на този Дак Хо е да се разрастне. В това има доста логика - и аз на негово място сигурно бих направил същото. Но има един момент - може би той е взел и допълнителни мерки. Може просто да направим фалшив изстрел преди истинския - ако е на правилната локация все някога ще го евакуират.

- Така играем на сляпо - каза Клод-Андре, - но може и да стане. Ако някой подхвърли нещо фалшиво на едната локация, това ще забави охраната поне малко и ние ще можем по-спокойно да действаме.

- Освен ако не е разделил хората си на две групи - предположи Джонг. - Така лесно ще покрие и двете локации, но няма да има достатъчно хора да пазят целия периметър.

Това вече решаваше съдбата на Дак Хо - той трябваше да бъде премахнат. Дак Хо осъзнаваше, че Алиф можеше да се окаже опасен и за самия него, затова беше взел мерки и с втория адепт.