Со Сунг приближаваше като тигър, дебнещ плячката си. Напълно наясно беше, че имаше да се случва нещо важно - може би старецът беше забелязал нещо странно и в самия Со Сунг въпреки че се беше отказал от статута си на Древен. Беше странно. Со Сунг се прокрадваше и знаеше, че може би Чин Хае притежаваше интуицията да усети нещо. Твърде вероятно беше Чин Хае да беше взел някакви мерки, защото очакваше някого. Времето сякаш беше спряло, но Со Сунг усещаше промените - възможно беше Чин Хае да се опита да манипулира възможен квантов сценарий - при това почти недоловимо. Подобни техники се усещаха от посветените в Китайското Дао. Може би Чин Хае се опитваше да направи езотерично завихряне и да насочи негативни енергии към Со Сунг - понякога това се използваше от хора, които бяха загубили връзката си със Всевишния и използваха останалите като проводник на енергийно завихряне. Со Сунг щеше да успее да се приближи, но не разчиташе толкова много на своята маскировка - все пак привидната идилия може би беше измамна. Да, някъде там беше Чин Хае. Селото изглеждаше на Со Сунг напълно празно, а и околната природа не даваше особени признаци на живот - той трябваше да бъде безкрайно внимателен.

Нощта обещаваше да бъде пълна с изненади.

Манипулацията на времевите линии можеше да причини твърде деликатно положение на Со Сунг, тъй като ситуацията се променяше с всяка крачка, а той можеше да стане жертва на програмиран от Чин Хае квантов сценарий и сам да паднеше в капана.

Со Сунг нямаше друга алтернатива освен да следва своя път, който беше да отмъсти за смъртта на Дак Хо. Чин Хае беше изрично натоварен от него да се справи, а се беше провалил - най-вероятно някой го криеше, но Со Сунг не знаеше дали този някой също беше замесен или не.

Можеше да го очаква засада. Може би го дебнеха някои други хора, които Чин Хае беше наел. Но Со Сунг знаеше добре, че Чин Хае си беше тръгнал без да има особено много средства - така че тази версия отпадаше.

Наемането на качествени сътрудници не можеше да се осъществи на такова забутано място без да привлечеше излишно внимание, а и беше очевидно, че наоколо най-вероятно нямаше никакви признаци на живот.

Малко по малко Со Сунг започваше да осъзнава страшната реалност - Чин Хае просто беше сметнал, че Со Сунг носеше отговорността за всичко. Може би самият факт, че не се бяха срещнали на погребението на Дак Хо можеше да бъде някакъв ориентир в тази объркана ситуация. Да, Чин Хае имаше свое собствено мнение по въпроса - и определено имаше какво да предложи в своя защита.

Со Сунг прецени реално, че ставаше твърде сложно за манипулация на съзнанието - може би самият Чин Хае му играеше номера, а може би нещо друго също беше застанало на пътя му. Каквото и да се случваше обаче, Со Сунг реши да бъде готов за всякакво развитие на ситуацията.

Тогава когато минаваше между къщите отнякъде изскочи Чин Хае, който внимателно беше наблюдавал приближаващия се тигър в лицето на Со Сунг и го халоса с метална тръба в тила. Трябваше да го удари отново, и отново, и отново. Не Со Сунг беше жив, въпреки че устните му мърдаха едва забележимо. Замъкна го вътре в една от къщите, където старият Чунг Хе беше подготвил операционна маса - всъщност Чин Хае се беше сдобил с хирургичен комплект за огромна сума от сто и шестдесет хиляди долара - държеше инструментите да са висококачествени и започна интервенция по изваждането на сърцето на Со Сунг. Но преди това погледна лицето му - то беше някак странно спокойно.

- Всички вършим грехове, а изглеждаме невинни като младенци - каза Чин Хае. - Но ти няма да стигнеш до жертвата си, Со Сунг - не и този път. Вместо това ще усетиш нейното страдание.

Не му отне много време да извърши сложната операция - Чин Хае може би беше относително необразован, но беше помагал на някакъв ветеринар по нареждане на Дак Хо. За краткото време, през което този човек го беше укривал, преди Дак Хо да му беше изградил по-солидна позиция и да го беше превърнал в свой адепт поне се беше научил да разпаря труповете и да вади органите в относително добро състояние. Не че реално можеше да извърши сложна хирургическа интервенция - съвсем не. Но поне се беше научил да отваря раната и да я зашива. Ветеринарът имаше нелегална практика с кучета и търгуваше с техните органи на черния пазар - така че имаше логика да научи Чин Хае. Имаше една стара и добре известна мисъл сред лекарското съсловие, че хирург се ставаше и за шест месеца, но добър лекар се изграждаше с години. При същия този ветеринарен хирург бяха докарвани трупове на мъртви гангстери и той правеше същото и с тях. Чин Хае беше просто един умел ученик, който си служеше с инструментите със завидна сръчност - жадуваше да бъде полезен на своя работодател, пък и по него време нямаше как да се присъедини към никоя група в Сеул, защото самият Дак Хо едвам се задържаше на някое място. При този лекар той прекара почти две години. Имаше и възможността да научи добре английски език. Чин Хае беше дете на улицата, но в душата си жадуваше да постигне нещо в живота си.

Извика и Чунг Хе, който наблюдаваше пулсиращия орган преди Чин Хае да го пусне внимателно във физиологичния разтвор. Беше свършил добра работа. След това извади черния дроб и бъбреците. Не си направи труда да зашие мъртвеца с особено старание - просто направи едри и груби шевове - сякаш душата му не можеше да проумее как Со Сунг се беше усъмнил в неговата лоялност. А и след загубата на техния общ ментор тях не ги свързваше почти нищо - освен миналото, а то трябваше да бъде забравено.

- Ето първата компенсация за смъртта на дъщеря ти - каза Чин Хае на стареца. - Цената на това сърце на черния пазар е около един милион долара, на черния дроб - над половин милион долара, а бъбреците са около четвърт милион. В крайна сметка това ще изчисти сметките ни. Сега само трябва да го продадем.

Чунг Хе го изгледа мълчаливо. Можеше да разбере чувствата му. И той се беше почувствал по същия начин, когато го бяха лишили от собствената му дъщеря. Беше станал като дърво без корен.

Но Чин Хае винаги плащаше дълговете си и смяташе това за напълно редно. Со Сунг беше преминал на онзи свят - беше най-верният убиец на Дак Хо, но съдбата, която го застигна беше само за да изплати страданието, което беше нанесъл на останалите.

Разбира се щеше да бъде твърде опасно ако Чин Хае се беше заловил да пласира органите сам, но старецът все още пазеше някои контакти - можеше да ги използва, а Чин Хае само щеше да го насочва. Следващият в списъка щеше да бъде Алиф. А Чин Хае щеше да свърши работата по най-добрия начин.