Смъртта на самия Сео Юн не можеше да не бъде нещо, което Джааку да не отчетеше като някаква форма на провал. Да, беше странно, но може би напълно закономерно - в крайна сметка бяха загубили ценен източник на информация. Бяха загубили нещо, което нямаше как да върнат обратно. Разбира се, имаше и други начини за свързване с духът му чрез определени метафизични ритуали и принуждаването му да говори. Огледа пустата къща - за времето, което беше прекарал тук Сео Юн не беше внесъл някакво подобрение - не беше свършил абсолютно нищо, а беше прекарарвал дните си о очакване на собствения си край. Може би Сео Юн беше осъзнал защо Дак Хо никога не се беше оженил - поне когато си беше отишъл, нямаше да мисли за нищо друго. Малко по малко Джааку осъзна, че Сео Юн никога не беше искал този пост сам по себе си, а беше редил опасния пъзел, който беше редил за себе си, за да избегне смъртта. Джааку огледа красивата къща - беше едноетажна и построена почти насред нищото - недалеч минаваше железопътна линия. Но наоколо нямаше други признаци на живот.

- Да, може и да е отишъл на едно по-добро място, но е напълно възможно нещата съвсем да не свършат дотук - каза Джааку.

Джааку се измъкна внимателно, след като беше взел, каквото можеше да се вземе и знаеше отлично, че нещо наистина особено се случваше - в крайна сметка беше насред нищото.

Джааку беше изгорил трупа, за да заличи следите и бавно се беше оттеглил. Като истински професионалист трябваше да внимава да не се случеше нещо по-страшно - да пропуснеше факта, че Лейди Смърт беше в дъното на всичко това. Да, тя действаше като някой, който беше умело посветен в Китайското Дао и знаеше, че в крайна сметка нещата може би щяха да се окажат в нейна полза.

Алиф действително беше разчитал на нейната помощ - да, това беше наистина странно, но и напълно логично - ако Лейди Смърт успееше с плановете си, ситуацията щеше да се промени значително. Да, въпрос на време беше да се случат нещата - освен ако Гао Минг не се намесеше и не осуетеше тази невероятна възможност, която се очертаваше да възвърне могъществото на Лейди Смърт. Животът всъщност беше пълен с невероятни обрати и невъобразими гадости.

Колкото по-дълбоко се вгледаше човек, толкова повече изплуваха всякакви нечистотии, които се бяха събирали под повърхността с годините. Джааку беше доверено лице на самата Лейди Смърт и беше изпратен със специална мисия да намери Сео Юн и да получи нужната информация - е, за съжаление, Сео Юн я беше отнесъл на едно по-добро място - място, където в крайна сметка властваха други сили.

Страданието му явно трябваше да бъде осмислено - трябваше да осъзнае, че или Лейди Смърт щеше да получи своето, или просто щеше да стане нещо невероятно странно - пълен контрол върху всички сътрудници.

Лейди Смърт беше там, за да въдворява ред - това беше метафизичният смисъл на нейната функция. Твърде много от сътрудниците вярваха и допускаха, че много от събитията в живота им се случваха случайно, но Лейди Смърт знаеше отлично, че това беше метафизично вмешателство и фин контрол върху действията им - целта беше установяваване на контрол върху корпорация Дао.

Да, Гао Минг я беше направил свой сътрудник, но сега тя бавно и неотклонно се опитваше да го погуби - беше странно и особено, защото през всичките тези години Гао Минг беше изграждал огромната си империя цели три пъти - операциите на корпорация Дао се бяха разпростряли едва ли не върху цялото земно кълбо.

Алиф беше пресметнал твърде точно - враговете на Гао Минг бяха много и твърде опитни, за да допуснат случайности. А и самият Алиф беше премахнал Дак Хо - кой знае защо кореецът явно беше като прът в колелата на Алиф - Дак Хо все пак се ръководеше от известни принципи и се опитваше да покаже някаква форма на отношение към останалите. Алиф знаеше ясно, че всичко беше въпрос само и единствено на оцеляване - не на власт или пари, нито дори на тотален контрол. Може би това време не беше времето на Дак Хо.

Град Алдар не подозираше за онова, което се беше случило. Самият Джааку знаеше, че японците имаха една мъдрост, че дълбоките реки течаха тихо. Така Джааку тихомълком беше спечелил доверието на Лейди Смърт - беше усетил цялата мощна й мощна аура и знаеше добре, че самата тя знаеше какво прави и защо го правеше.

Джааку беше изпратен след Сео Юн, за да се справеше с цялата бруталност, която можеше да залее плановете на Лейди Смърт - в крайна сметка Лейди Смърт беше спечелила доверието на Дак Хо приживе, но той никога не я беше считал за истински съюзник. Тя също го знаеше в душата си и въпреки това Дак Хо беше изпълнявал дълга си докрай.

- Трябваше да го премахна - каза Джааку на Лейди Смърт, щом се яви пред нея. - Иначе той можеше да стори и по-лоши неща.

- Така пропускаме важни детайли, но фактът, че самият Сео Юн е стигнал толкова далеч означава, че ние можем да овладеем канала, който той трябваше да контролира - има само един проблем - най-вероятно Ху и Тао са били премахнати.

Джааку - въпреки хладнокръвието си - осъзна накъде отиваха нещата - това вече беше сериозно. Ху беше син на Гао Минг - при това първороден. Едва ли Гао Минг щеше да си затвори очите за това.

- Той е слаб и не е онзи, който беше - каза Лейди Смърт. - И все пак е Гао Минг. Могъществото му е почти безгранично. Той успя да постигне неща, за които дори и Древните не дръзваха да мечтаят.

Джааку слушаше внимателно и осъзнаваше, че едва ли развръзката беше много далеч. Все пак той разказа на Лейди Смърт всичко, което знаеше - а то не беше много.

- Най-вероятно картелите ще искат повече стока - трябва да намерим заместници на покойните Тао и Ху - каза Лейди Смърт.