Самотата е всепоглъщаща - толкова мощна, че нищо не може да се сравни с нея. Но именно в самотата човек понякога е най-силен. Подобен беше и случаят със самия със самия Ширей - той все пак щеше да намери Джиро и щеше да го премахне, след като разбира се се увереше, че е изпълнил задачата, поставена от Бокузо. Най-бруталното нещо на това да бъдеш якудза беше, че твоят живот оставаше повече или по-малко завинаги обвързан с гангстерските кланове - нямаше някой, който да се беше измъкнал току-така.

С течение на времето самият Ширей беше осъзнал ясно и точно, че смъртта идваше, когато човек беше най-малко готов за нея. Като цяло в миналото беше имало опити да търсене на отговорност от действителни членове на кланове от Якудза, но никога не се беше стигало до нищо конкретно. Япония просто се нуждаеше от своята мафия - тя беше нейният заден двор, където се чистеха отпадъците. Тази традиция се спазваше от толкова много години и едва ли щеше някога да се промени. В Япония съществуваше правило, че ако висшестоящ ти кажеше, че черното е бяло, беше абсолютно немислимо, да изкажеш мнението си - това означаваше неминуема, брутална и безкрайно бърза социална смърт, която много често водеше индивидите до летален край.

Малко по малко всичко щеше да си дойде на мястото - в крайна сметка Ширей знаеше срещу кого се изправя - и този някой беше сътрудник от най-високо ниво - твърде ценен за Бокузо и за онова, което той държеше да постигне.

Ширей не можеше да не усети атмосферата в Токио - да, пространството за разширение на клановете отдавна беше свършило, но на практика цялата тази киберпънк атмосфера беше започнала да прозира с цялата си безмисленост и бездуховност.

- Да, Джиро е може би последната надежда на Бокузо да оцелее. Лейди Смърт едва ли би го оставила да се измъкне след случая с Яшимара - каза Ширей. - В крайна сметка едно ново обединение на клановете не е добре дошло за никого - освен за нея. И ако тя си изиграе картите, както трябва - едва ли ще има нещо, което да я спре.

Но Ширей знаеше, че Гао Минг далеч не беше за подценяване - той беше оцелявал толкова много пъти, когато противницте му го искаха мъртъв и дори желаеха да присвоят империя Дао, но Гао Минг винаги се измъкваше сух и невредим. Беше опитен, но и умееше да нагоди всички обстоятелства в реалността към собственото си съществуване и да го направи възможно чрез метафизичната му манипулация.

Дали Бокузо се беше вкопчил толкова силно в живота или пък се криеше някаква друга тайна? Бокузо осъзнаваше, че може би краят на всичко това беше близо - да, твърде много сътрудници бяха премахнати и дори цели кланове бяха напълно прегрупирани и преструктурирани.

Имаше някаква странна обреченост в това да бъдеш Якудза.

След като поразпита в Токио, Ширей се убеди, че двамата бяха имали и лични причини да участват в задачата на Лейди Смърт. Тцузуми и Чомей трябваше да изчистят името си - и това беше единственият начин те да бъдат пощадени от железните закони на Лейди Смърт.

С течение на времето имаше толкова много различни ситуации, но те бяха оцелявали - Лейди Смърт знаеше, че бяха служили отлично - но онова, което щеше да изплати метафизичният им дълг беше единствено главата на Джиро - да, по странно стечение на обстоятелствата собственият й син Ши беше съзрял в него единствената възможност да се докаже и да изпълни поръчката за премахването на Сео Юн.

Кореецът беше твърде важен, но неговото премахване оставяше открит въпроса кой можеше да заеме мястото му - да, Тцузуми и Чомей - колкото и добри да бяха не можеха да се сравняват с Джиро, който беше обучен да убива и беше посветил целия си съзнателен живот на премахването на онези сътрудници, които представляваха заплаха за интересите на клана на Бокузо.

Хироши щеше да бъде още един много силен коз в ръцете на Бокузо, но дали Лейди Смърт нямаше да сложи някой на мястото на покойния Сео Юн. Освен ако самият Алиф не беше поискал покровителството на Лейди Смърт.

Ширей не напразно беше се издигнал до толкова високо ниво - той беше главният командир на клана на Бокузо, а самията Бокузо беше оябун и нещо като почетен председател - тоест въпреки че се беше изолирал в тайната си резиденция, все пак той дърпаше конците на организацията и решаваше всичките й по-важни въпроси. Ширей обаче осъзнаваше, че директната война с Лейди Смърт можеше да бъде крайно опасна - още повече че имаше много неизяснени въпроси.

Да, явно самият Ширей трябваше да се справи с Алиф, след като се справеше с Джиро - но тук имаше още нещо - дали Джиро не се беше съюзил с Алиф или поне със сили, приближени до него?

- Ще трябва да събера повече сведения от агентурната мрежа - каза Ширей.

Бокузо беше уведомен, че убитият двойник, беше погребан - точно така, както той беше искал. Сега оставаше да успее да се добере до Лейди Смърт - там беше истината за онова, за което жадуваше.

Между другото самият Бокузо имаше известни контакти и с някои от Древните - и да той беше изпратил онзи, маскиран като китсуне, за да се справи с Чунг Хе - не беше Лейди Смърт - въпреки че отстрани погледнато някой непосветен би помислил, че поръчката идваше или от нея, или от самите Древни. Бокузо познаваше Древните добре - те никога нямаше просто така да се впуснат в подобно начинание, ако нямаха по-сериозна връзка със някой от клановете - да, Лейди Смърт им осигуряваше нещо подобно, но пак не беше точно това, което Бокузо смяташе, че те искаха - трябваше да използват покойния Дак Хо и впоследствие Сео Юн, който дори не беше Древен - а оттам всичко се объркваше невероятно много.

Разбира се, Бокузо знаеше твърде добре, че от това можеше само и единствено да спечели - и то твърде, твърде много. Но освен Алиф, там някъде беше и Чунг Хе - да, този смахнат кореец определено беше нещо, което Бокузо трябваше да вземе под внимание. Дори можеше да го използва, за да се добере до самия Алиф - ако Чунг Хе вече беше попаднал на следите му, разбира се.