Лизи се повдигна на лакти, игнорирайки болката в главата и гаденето, което движението предизвика. Работникът беше на две крачки от нея с изкривено от гняв лице, а в едната му ръка, онази, с която беше държал сабята на Финиан, стърчеше още една стрела от син пламък. Трябваше да е прерязала някое сухожилие, защото сега ръката висеше безжизнено надолу, а оръжието беше в краката на мъжа.
Нечистите да вземат Финиан! Като искаше да рискуват животите си, поне да беше проучил, че има повече от един проклет фантом!
Елизабет хвърли още един поглед към лицето на гиганта, който в момента беше зает да зяпа намръщено безполезния си крайник, и без да си дава повече време да обмисли и да се откаже, просто скочи към сабята. Пръстите й се увиха около дръжката в същия момент, в който мъжа вдигна крака си и настъпи ръката й. Тя стисна зъби, парализирана от болката. Мъжът се наведе, взе сабята и отново се изправи. Лизи отново чу свистящия звук, а после върху нея се посипаха искри, които я изгориха като лед ...