Два дни минаха за Елизабет като в мъгла. Всичко беше някак притъпено и заглушено и така й харесваше. Това бе и една от причините упорито да отказва да заспи, което само засилваше усещането й, че се намира в някакъв странен сън и нищо не се случва наистина. Онзи мъж още се разхождаше жив там някъде, Финиан беше напълно здрав и щеше да се върне всеки момент с някоя хаплива забележка, а Франк… Когато се събудеше от този кошмар, Франк щеше да си е гарван, а не същество, което я изтезаваше седмици наред, а сега я и заплашваше, че ще посегне на близките й, ако тя посегне на живота си отново.
Би трябвало да му е бясна за това и защото беше поредният, който отнемаше правото й да избира, но една част от нея осъзнаваше и нещо друго. Макар и да не се съмняваше, че ще изпълни обещанието си да нарани любимите й хора, знаеше също така и че той я харесва. Не като човек – не си правеше илюзии за това, колкото и да й обясняваше, че иска да са „приятели“ – а като нещо ново и интересно, като някое екзоти ...