Мъжът премина през бариерата, следван от двама гвардейци. Беше висок почти колкото Сам. Гладко избръснатото му лице беше бледо и аристократичните му черти изглеждаха остри от напрежение, докато с едри крачки вървеше право към тях. Не. Към трупа. Беше облечен в дълго палто – шервани – в черното и златното на благородниците, които заемаха по-високи места в йерархията. Бялото и среброто бяха запазени за императора и престолонаследника.
Хирса удари пети една в друга и се изпъна.
– Далшир. – поздрави го стегнато.
– Тя ли е? – попита задавено мъжът. Дори не отчете присъствието на Сам, Чарли и Елизабет. Цялото му внимание беше насочено в обезобразеното лице на трупа.
Женски глас прекъсна отговора на Хирса.
– Там! Тамеш!
Беше жрица. Щом мъжът се обърна към гласа й, тя хвана полата на бялото си расо с една ръка, за да не се заплита в краката й, и затича към него. Сандалите й шляпаха по земята.
– Рамая. – промълви благородникът и също затича към нея. – Рамая!
Двамата се прегърнаха силно, а после ...