Когато се събуди на следващата сутрин, Елизабет не стана веднага. Напоследък й трябваше известно време, за да събере сили и да накара тялото си да помръдне. Понякога не мислеше, че ще успее и й се искаше просто да си стои в леглото, заключена в стаята, далеч от всичко и всички. Днес беше точно такъв ден.
Не го беше признавала на глас досега. Беше си го мислила стотици, хиляди пъти, но нито веднъж не беше казвала на глас, че иска да умре. Не беше планирала да го прави пред когото и да е и най-малко пред Франк. Откакто се беше появил в живота й, едничката й цел бе да не проявява слабост пред него. В началото, когато още отричаше, че е Сянка, наистина не искаше да му предостави възможност да я нарани, а след това… Наистина не знаеше защо продължи след това. Може би се беше превърнало в навик. Може би беше въпрос на чест – Лизи не харесваше силуета и още по-малко го искаше като неин довереник. А може би на някакво ниво бе вярвала, че ще намери смисъл във всичко, което й се случваше, че ще ...