Продължиха да вървят през пазара. Навън ставаше все по-оживено, колкото повече наближаваше залеза. Чарли и разказа, че истинският живот в Ан Налат започва те първа, когато жегите отминат.
– Стига да знаеш къде да отидеш. – беше добавил със закачливо намигване, след като тя му каза, че и двата пъти, в които се беше разхождала нощем, градът й се беше сторил празен.
Лизи подозираше, че ако някога се озовеше на едно от тези места, щеше да научи доста повече за човешката природа, отколкото някога е искала. Може би някой ден щеше да помоли Флетчър да я разведе. Ако Сам дойдеше, нямаше да има за какво да се тревожи.
Погледът й отново самичък го потърси сред тълпата и се спря на широкия му гръб и начина, по който плата на тънката му туника се опъваше при всяко негово движение. Ръкавите му отново бяха навити нагоре, разкривайки силните му предмишници.
Изведнъж й стана дори по-топло и Лизи побърза да отвърне поглед настрани. Отне й съвсем малко време да види всички останали жени, които го гледах ...