Съвсем скоро след това Елизабет започна да разпознава олющените къщички, покрай които минаваха. Досега не беше напълно убедена, че ги води по правилния път, но щом видя пукнатината в долния край на една врата и пердетата на цветя в друг прозорец, беше сигурна. Застанала на ъгъла, където Франк я беше отвел в съня й, момичето посочи към дома на свидетеля.
– Ето там.
Къщата не беше нищо повече от прашна барака с тясна врата, през която Сам едва ли можеше да мине нормално. Между дъските имаше толкова големи луфтове, че Лизи съвсем спокойно можеше да види как един мъж идва да им отвори, когато Хирса потропа. Беше нисък и кльощав, каквито бяха повечето хайранци в бедняшкия квартал – недоимъкът и гладът причиняваха това на хората навсякъде. Половината от опеченото му от слънцето лице беше скрито от посивяла, рошава, сплъстена от пот и пясък брада, която тъкмо почесваше. Ръката му обаче застина, когато мъжът видя цялата им весела група. Очите му направо щяха да изхвръкнат при вида на гвардейск ...