Остатъка от пътя до дома на Лоним Садат двамата успяха да обсъдят детайлите на мисията. Оказаха се доста оскъдни. Благородникът беше известен с любовта си към историята и прахосваше голяма част от богатството си в спонсорирането на различни научни експедиции и археологически разкопки. Ако интересът му към политиката беше дори наполовина толкова голям, колкото към някое смачкано парче злато, ковано от древните хора, вероятно щеше да е сред най-близките съветници на А‘азвамът. Садат обаче се държеше толкова далеч от боричканията за власт в Лунарата, колкото благородната му кръв позволяваше. Нямаше врагове, защото макар да можеше да говори за руини и забравени градове с часове, никой не го приемаше за пречка. Той също нямаше от кого да търси отмъщение – затова и беше ужасно странно, че е поискал среща с член на Кантората.
Чарли беше избраният представител, а Сам, или по-точно Расул Ираж, трябваше да бъде посредника, представяйки мошеника за свой търговски партньор пред хората на приема, т ...