Скоро след това двамата с Финиан отново бяха на улицата отвън, загледани в малкото прозорче. Страшникът изглеждаше едновременно смазан и бесен.
– Често ли се случва човекът да е просто… болен? – осмели се да го попита Лизи, обвивайки ръце около себе си, за да запази малко топлина.
– Не знам.
Отговорът му я изненада, но тежката му въздишка я отказа да задава повече въпроси. Искаше й се да му каже, че някой ще се погрижи за Танвир съвсем скоро, че има голям шанс момчето да се оправи напълно, но ако го стореше, щеше да й се наложи да обясни и кой е Франк. А този разговор определено нямаше да завърши добре.
И тогава той я изненада отново, когато тихо и някак тромаво, сякаш не беше свикнал да споделя лични неща, заразказва:
– Не съм страшник от много време. От две години. – помисли за момент и се поправи: – По-скоро една. Първата година си в нещо като изпитателен срок и не ти се полага каквато и да е самостоятелност. Преди това има няколко години обучение.
– Няколко години? – учуди се Елиза ...