Чарли не бе поискал да му каже кой е отговорен, но Сам го познаваше достатъчно добре, за да може да проследи стъпките му. Мошеникът държеше няколко магазина, един публичен дом и беше домакин на няколко игри, които се състояха на различни места. От всички държеше най-много на три или четири бизнеса.
Убиецът нямаше толкова приятели и познати, готови да му дадат исканата информация срещу някакво глупаво обещане или уговорка да игарят карти, дадени с усмивка. Всъщност нямаше никакви, но пък затова познаваше Чарли достатъчно добре. Знаеше на какво държи най-много, а от там беше въпрос на това само да посети няколко души, които щяха да са склонни да продадат и майките си, щом Ка’Раим се появеше пред тях.
Първите двама, които притисна за отговори, не знаеха нищо. Сам щеше да реши, че го лъжат, но дори и без засиленото си обоняние в човешкото тяло, беше невъзможно да пропусне миризмата, когато единият от тях се изпусна от страх. С това оставаха още двама.
Единият, Казим, беше бивш лечител и на ...