Бурята продължи още близо час, като постепенно отслабваше. Когато най-накрая приключи, лъчите на слънцето си проправиха път през цепнатините на вратата и залостените кепенци, позволявайки съвсем ясно да се види всичката мръсотия на дъното на езерото, в което се беше превърнал първият етаж. Облекчението сред гостите беше осезаемо. Единствено Насифа и Аша не изглеждах доволни, колкото всички останали, но пък и на тях двете се полагаше удоволствието да почистят. Елизабет, макар и все още уморена и някак изтръпнала, също се изправи, за да им помогне за един последен път.
Когато Аша отвори вратите, всички излязоха на двора, за да видят какви са пораженията. Странноприемницата и всички сгради наоколо бяха оглозгани от ветровете, като част от первазa на покрива на хана се беше отчупил и сега стоеше като подводен камък насред стичащата се към ниското вода. Счупени прозорци, изкривени атеши, разбити саксии, преобърнати предмети, мъртви животни – всичко това плуваше, понесено от течението надолу ...