Верен на думата си, Франк остана още час, в който й обясни малко по-подробно за бариерите, но се ограничиха до теорията, тъй като магията й не се бе завърнала. Все още не бе толкова прецизна, колкото й се щеше. Можеше да се каже, че използваше атма повече като меч, отколкото като скалпел, а ако се отпуснеше малко, мечът можеше да се превърне и в боен чук.
Имаше си и добра страна на това, че не се упражняваха практически. Мислите й се лашкаха между това какво да прави със Сам и как би могла да помогне на Франк, като с течение на следобяда се концентрираха все повече около Ка‘Раим.
Той работеше за демоните. Бе принуждаван, поправи се. Също така й беше казал, че я е скрил от онзи, на когото е трябвало да я заведе. На когото водеше други Сенки, които по презумпция успяваше да пречупи с кошмарите си. Това очевидно беше демон. Или демони. Оставяйки колко я вбесяваше мисълта, че други хора преминаваха през същото, през което и тя бе преминала, как всъщност завършваха? Какво се случваше с тях? ...