Сам за пореден път тази нощ се запита дали беше добра идея да идва да я търси. Щеше да бъде много по-разумно да се покрие няколко дни, в които да се храни, да ближе рани и да ги изчака да заздравеят. До седмица от белезите нямаше да има и следа, но само мисълта да не я види още седмица караше кръвта му да замръзва. И без това в ушите му кънтеше подигравателния смях на вещицата, че от Лизи няма да остане дори перла.
Намръщи се, когато усети страха и гнева му да се надигат само от спомена за това. Намръщи се още повече, когато усети атмата на Елизабет да сгъстява въздуха наоколо, карайки го да изглежда сякаш още по-тежък и плътен, отколкото вече беше в задушната баня. Знаеше, че не е ядосана на него.
Беше се притеснил, че това не е така, че той наистина е нищото, което беше и тя не изпитва друго освен гняв и отвращение към него, но после осъзна, че тежестта се засилваше не с всяка нова разкрила се пред погледа й рана, а с всяко негово потвърждение, че вещицата е виновна за всичко това. Е ...