– Пусни го! – изръмжа Чарли и затегна хватката си около меката кожа. За момент отново се зачуди дали да не използва магия, но бързо размисли – ситуацията все още можеше да бъде разрешена мирно. – Пусни! – настоя отново мошеникът, този път малко по-спокойно, но също толкова твърдо.
Усиленото дръпване от другата страна го накара да премисли отново позицията си, но отново се спря, преди да стигне до насилие. Вместо това мошеникът зарови в джоба на туниката си и извади малка жълта ябълка.
– Ако го пуснеш ще ти я дам.
Две големи кафяви очи се концентрираха върху плода и след малко Чарли почувства как напрежението в ръката му се отпуска леко. Мошеникът остави внимателно ябълката на пода и то изчезна напълно.
Тъпите зъби на животното бяха оставили следи по меката кожа, но не я бяха съдрали. Бяха го предупредили, че на магарето му доскучава бързо, но Чарли не беше предполагал, че докато спи ботушът му ще стане жертва на тази скука. Естествено, не беше и очаквал да прекара вече седмица по среда ...