Далширата погледна стреснато натам, но нощта вече се бе спуснала и видя единствено отражението си по стъклото. По пребледнялото й лице и по начинът, по който я дръпна назад, когато Лизи понечи да отвори, девойката можеше да отгатне, че очаква поне някоя мора.
– Крадците не влизат през вратата, нали знаеш? – попита я развеселено.
Устните на принцесата оформиха едно беззвучно „о“. Погледът й светна и даже започна да я бута към прозореца. Елизабет се засмя и отвори, като само след малко Чарли първо надникна, а след това някак пристъпи във въздуха, за да застане пред прозореца и да влезе.
– Как… – започна Лизи, но само след миг чу тихият звук от капки, паднали върху земята долу. – Лед?
– Тайна. – намигна й мошеника. – Е, дами, за какво ме извикахте в тази прекрасна нощ?
Елизабет не се оказа достатъчно бърза. Преди да е успяла дори да се пресегне, Рамая вече бе измъкнала кутията изпод възглавницата и му я подаваше. В името на Боговете, дори се беше изчервила!
– Нашата любима принцеса се опи ...