Малката им група тръгна към по-бедната част на богатия квартал. Беше странно да се каже така, но всъщност представляваше точно това. Къщи, които не можеха да минат за хубави, но не бяха и бараките или пък блоковете, в които живееха поне по десетина семейства в няколкото стаи. Не, тук вече се виждаха заченки на лукс. Сградите бяха на по три или четири етажа, като семейството разполагаше с целия етаж само за себе си, а някои късметлии – дори с два. Улиците бяха чисти, просяци не се забелязваха, а хората, с които се разминаха, носеха дрехи от по-скъп плат и им хвърляха по някое око, но повечето се правеха, че не ги забелязват. Сам го устройваше. Да опази четири жрици от храма на Ну‘Ахра в бедняшкия квартал щеше да се окаже изпитание дори за неговите възможности, особено ако искаше да запази прикритието си на обикновен бивш наемник. Там чистият им и спретнат вид, дрънкулките, с които Иснани се беше окичила и които издаваха тих, весел звън при всяка нейна крачка, щеше да го накара да набие ...